Отприщен гроб полностью

Шийла изглеждаше изтощена. Робин не искаше да я оставя в това състояние и обърна разговора към котки и странните им навици. След около десет минути Шийла се бе съвзела достатъчно да говори за своята собствена котка, която била прегазена на улицата отвън, но Робин отгатваше, че мъката ѝ е близо до повърхността и че ще е жестоко да я притиска за още спомени.

– Много ти благодаря, задето говори с мен, Шийла – каза тя накрая. Само още един последен въпрос, ако не възразяваш. Знаеш ли кога Чери Гитинс е напуснала Чапман Фарм? Имаш ли представа къде е тя сега?

– Тръгна си малко след смъртта на Брайън. Не знам къде е отишла. Тя беше виновна за всичко, което се случи – повиши глас Шийла с подновен гняв. – Тя беше виновна!

– Има ли нещо, което мога да направя за теб, преди да си тръгна? – попита Робин и прибра тетрадката в чантата си. – Може би да повикам съседката ти? Добре ще е да си имаш компания.

– Ще ги спрете ли? – през сълзи попита Шийла, като пренебрегна предложението на Робин.

– Ще се опитаме – отговори ѝ тя.

– Трябва да ги спрете! – изрече с жар старицата. – С Брайън бяхме просто хипита. Хипита. Изобщо не знаехме накъде ще се обърне всичко това.

– Страшно много си измъкнала от нея – коментира Страйк. – Отлична работа.

Робин седеше в паркирания ландроувър и ядеше сандвич с риба тон, купен от близко кафене, но не бе устояла на желанието да позвъни на Страйк, след като си тръгна от Шийла. Той вече не звучеше така намусен както при последния им разговор.

– Ужасно са постъпили – каза тя. – Никой не е осигурил медицинска помощ за горкия ѝ съпруг.

– Ужасно наистина. Бедата е там, че той е направил своя избор да не отиде в болница. Така че ще е трудно да се отправят обвинения за криминално деяние. Не е като в случая с Маргарет Каткарт-Брайс, която е молила за лекар.

– Предполага се, че е молила – поправи го Робин. – Нямаме потвърждение за това.

– Да, там е проблемът – каза Страйк, който в момента стоеше пред жилищния блок на братята Франк. – Трябва ни наистина криминално престъпление с няколко очевидци, готови да се изправят и да говорят в съда. А вече започвам да си мисля, че е непосилна задача да открием такова.

– Да, не виждам как разказите на Шийла за бичувания и наказания след толкова време ще бъдат приети без потвърждение от други хора – съгласи се Робин. – Ще започна да издирвам Пол Дрейпър и Джордан Рийни.

– Чудесно – каза Страйк. – Ако имаме късмет, могат да потвърдят за побоите над себе си и над други… О, ето го, идва.

– Кой?

– Един от Франковците. Не ги различавам.

– Франк Едно има навик да примижава, а Франк Две е по-плешив.

– Ами значи е Две – отсъди Страйк, като наблюдаваше мъжа. – Дано се е отправил към Централен Лондон, иначе ще се наложи да позвъня на Дев да ме смени по-рано. Имам уговорено интервю в шест часа с приятеля от Фейсбук на Флора Брюстър, наследницата на строителната компания. Той ми позвъни снощи.

– О, браво – зарадва се Робин. – Къде ви е срещата?

– В пъб „Гренадиър“ в Белгрейвия – отвърна Страйк и пое след обекта си, който се беше отправил към гарата. – Той го избра. Явно е близо до местоработата му. Също така твърди, че имаме обща приятелка.

– Вероятно клиентка – предположи Робин. Броят на много богати лондончани, търсещи услугите на агенцията, постоянно растеше и неотдавна бяха работили за двама милиардери.

– И това е всичко, което Шийла каза, така ли? – попита Страйк.

– Ъъ… да. Така мисля – отговори Робин. – Ще си подготвя бележките и ще ти ги пратя по имейл.

– Чудесно. Е, ще тръгвам, ще се качваме на влака. Пожелавам ти безопасно пътуване.

– Благодаря, дочуване – каза Робин и прекъсна.

Седя за момент, загледана в много сухия си сандвич, който върна в пликчето му, и взе чашката йогурт с пластмасова лъжичка. Лекото ѝ колебание при отговора на последния въпрос на Страйк се дължеше на факта, че тя пропусна да спомене за присъствието му в комуната Ейлмъртън като момче. Робин прие, че Страйк не иска да говори за това, предвид че не бе го разкрил сам пред нея.

Без да подозира колко близо е бил до разговор, който определено не желаеше да води, Страйк прекара пътуването до Лондон вече не толкова сърдит на света, след като бе възстановил приятелските отношения с Робин. Настроението му се повиши още повече, макар и по не тъй сантиментални причини, когато Франк Две го поведе към Нотинг Хил, а после пое към улицата с боядисани в пастелни цветове къщи, където живееше клиентката им, актрисата Таша Мейо.