Отприщен гроб полностью

– Тогава да – отвърна Шийла. – По онова време вярвах на всичко, което говореше Джонатан. Брайън също. Джонатан си имаше начин да те накара да му вярваш, да искаш да му угодиш. Човек изпитваше желание да се грижи за него.

– Да се грижи за Джонатан?

– Да… Да беше го видяла как плака, като умряха Ръст и Алекс. Имаше вид, че го приема по-тежко от всички нас.

– Ти каза, че понякога е било хубаво във фермата. Имаше ли други моменти, когато…

– Започнаха да се случват отвратителни неща – каза старицата. Устните ѝ бяха започнали да треперят. – Бе дело на Мадзу, не на Джонатан… не идваше от Джонатан, а от нея.

– Що за отвратителни неща? – попита Робин с приготвена над тетрадката химикалка.

– Просто… наказания – отвърна Шийла с още треперещи устни. След няколко секунди мълчание продума: – Пол изпусна прасетата, без да ще, и Мадзу накара да го бият.

– Спомняш ли си фамилията на Пол?

– Дрейпър – отговори Шийла след кратка пауза. – Всички го наричаха Глупчото. Не беше нормален. Малко нещо умствено изостанал. Не биваше да му поверяват прасетата. Оставил портичката отворена. Глупчото Дрейпър.

– Знаеш ли къде е той сега?

Шийла поклати глава.

– А помниш ли момче на име Джордан да се е самобичувал?

– Много пъти хората бяха бити с бич. Да, помня Джордан. Беше тийнейджър.

– Случайно да помниш и фамилията му, Шийла?

Шийла помисли малко, после каза:

– Рийни. Джордан Рийни. Падаше си малко бандит. Беше имал неприятности с полицията.

Докато Робин записваше фамилията на Джордан, котаракът, отегчен от липсата на внимание, скочи от канапето и се отправи навън от стаята.

– Всичко тръгна на зле, след като умря Дайю – без да е питана, заяви Шийла. – Знаеш ли коя е Дайю?

– Дъщерята на Джонатан и Мадзу – отвърна Робин. – Удавила се е, нали?

– Точно така. Чери я завела на плажа.

– Става дума за Чери Гитинс, нали? – пожела да уточни Робин.

– Да, същата. Глупаво момиче беше. Дайю я разиграваше както си ще.

– А знаеш ли какво се е случило с Чери след смъртта на Дайю?

– Наказаха я – отговори Шийла и вече изглеждаше извънредно разстроена. – Всички замесени бяха наказани.

– Кого имаш предвид под „всички“, Шийла?

– Чери и онези, които не са попречили да се случи. Онези, дето са ги видели да заминават с автомобила сутринта. Само че те не са знаели! Мислели са, че Дайю е имала разрешение! Моят Брайън, Глупчото Дрейпър и малката Абигейл. Всичките бяха наказани.

– Биха ли ги? – попита Робин.

– Не, беше по-лошо – внезапно изпадна във възбуда Шийла. – Сториха им зло.

– Какво…?

– Няма значение – отвърна Шийла и сви малките си длани в треперещи юмруци. – Колкото по-малко се говори за това, по-добре… Но знаеха, че Брайън е болен, като му причиниха това. Все губеше равновесие. Джонатан му казваше да иде да се моли в храма и щял да се оправи. Но след наказанието той силно се влоши. Не виждаше добре, а те продължаваха да го изкарват на улицата да събира помощи. И накрая… – изрече Шийла с нарастващо вълнение – Брайън пищеше и стенеше. Не можеше да стане от леглото. Отнесоха го в храма. Умря на пода на храма. Бях с него. Цял ден беше съвсем тих и после умря. Съвсем вкочанен на пода на храма. Събудих се до него и знаех, че е мъртъв. Очите му бяха отворени…

Старата жена се разплака. Робин, която изпитваше отчаяна жалост към нея, заоглежда стаята за салфетки.

– Тумор – изхлипа Шийла. – Това имаше. Отвориха го да разберат от какво е страдал. Беше тумор.

Тя изтри нос с опакото на дланта си.

– Чакай да… – заговори Робин и се прекъсна, като стана от мястото си и излезе от стаята. В малката баня встрани от антрето, където имаше стара розова мивка и вана, тя издърпа малко тоалетна хартия и бързо се върна в дневната да я подаде на Шийла.

– Благодаря – продума Шийла, избърса си очите и издуха носа си, а Робин отново седна на канапето.

– Тогава ли си тръгна оттам завинаги, Шийла? – попита Робин. – След смъртта на Брайън?

Шийла кимна, зад бифокалните очила по бузите ѝ още се стичаха сълзи.

– Заплашваха ме, опитаха се да ме спрат да замина. Казаха, че съм била лош човек и щели да разправят на всички как съм била жестока към Брайън, как знаели, че съм присвоявала пари, освен това ме били виждали да наранявам животни във фермата… Никога не съм посегнала на животно… никога… Зли са – изхлипа, – те са зли. А мислех Джонатан за толкова добър. Каза ми: „Брайън почти бе станал по-добре, Шийла, но още не беше чист дух, затова умря. Ти го спираше да е чист дух, като му крещеше и не беше добра съпруга“. А той не беше станал почти по-добре – през плач продума Шийла. – Не беше. Едвам виждаше и трудно вървеше, а те му причиняваха ужасни неща и му се развикваха, че не бил събрал достатъчно пари на улицата.

– Много съжалявам, Шийла – каза тихо Робин. – Наистина много, много съжалявам.

Силно мяукане прободе тишината. Котаракът Смоуки отново се беше появил.

– Търси храна – изрече през сълзи Шийла. – Не ти е време – каза тя на котарака. – Ще ме вкараш в беля със съседката, ако започна да те храня на обяд.