Облегнах се на колоната, трябваше да призная пред самата себе си, че отново се бях поддала на стария саморазрушителен навик да използвам сексуалното привличане, за да се освободя от чувството за несигурност. Ако Гидиън желаеше мен, нямаше да желае друга. Как така винаги знаеше какво точно се върти в главата ми?
— Да. — Поех дълбоко въздух и затворих очи. — Означава нещо.
Имаше период от живота ми, когато прибягвах към секс, когато имах нужда от внимание, бърках моментното желание и истинските чувства. Точно поради тази причина сега настоявах първо да изградя някакъв тип близост с един мъж и едва тогава да си легна с него. Не исках никога повече да се измъквам от леглото на любовника си с чувството, че съм безполезен боклук.
И в никакъв случай не исках подсъзнателно да омаловажавам отношенията си с Гидиън, просто защото изпитвам ирационален страх, че ще ме изостави.
И точно тогава усетих, че губя почва под краката си. Стомахът ми се сви и ме преряза отвратително предчувствие, че ще се случи нещо ужасно.
— След работа ще получиш това, което искаш, ангелче. — Гласът му беше станал по-плътен и по-дрезгав. — А сега се наслади на обяда с колежката си. Ще си мисля за теб. И за устата ти.
— Обичам те, Гидиън.
Затворих телефона и вдишах дълбоко, за да се успокоя, преди да се върна при Мегуми.
— Извинявай.
— Всичко наред ли е?
— Да, перфектно.
— Нещата между теб и Гидиън Крос все още ли са толкова горещи? — попита тя и леко се усмихна.
— Ами… — „О, да!“ — Всичко е перфектно и в това отношение.
Толкова много ми се искаше да мога да говоря за това. Искаше ми се да отворя клапата и да излея неописуемите чувства, които изпитвах. Да разкажа как мисълта за него ме е обзела изцяло, как полудявам, когато усетя кожата му под ръцете си, как страстта, която измъчената му душа изпитва към мен, ме прерязва като бръснач.
Не можех да го направя. Никога. Той беше публична личност, беше прекалено известен. Подробностите от личния му живот струваха цяло състояние. Не можех да поема този риск.
— Сигурна съм, че е — съгласи се Мегуми. — Повече от перфектно. Познаваше ли го, преди да започнеш работа тук?
— Не. Макар че вероятно в крайна сметка щяхме да се срещнем.
Миналото ни щеше да ни събере. Майка ми правеше щедри дарения в много кампании за деца, жертви на насилие. Гидиън също. В някакъв момент пътищата ни със сигурност щяха да се пресекат. Питах се как ли щеше да изглежда подобна среща — той под ръка с някоя красива брюнетка, а аз — с Кари. Дали ако се бяхме видели отдалече реакцията щеше да е толкова разтърсваща, колкото когато за първи път се озовахме един до друг във фоайето на „Кросфайър“?
„Пожелал ме е в момента, в който ме е видял на улицата.“
— Чудех се — заяви Мегуми и мина през въртящата се врата, — четох някъде, че връзката ви е сериозна — продължи тя, когато я настигнах на тротоара. — Затова си помислих, че може би сте се познавали отпреди.
— Не вярвай на всичко, което четеш в клюкарските блогове.
— Значи не е сериозно.
— Не казах това.
На моменти беше дори
Тя поклати глава:
— Боже… виж само как те разпитвам. Клюките са едно от слабите ми места. Както и убийствено сексапилните мъже като Гидиън Крос. Не мога да не се питам какво е да имаш връзка с мъж, от когото направо лъха секс. Кажи ми, че е невероятен в леглото.
Усмихнах се. Хубаво беше да излизаш с друго момиче. Не че Кари не оценяваше сексапилните мъже, но нищо не можеше да се сравни с истински женски разговор.
— Не се оплаквам.
— Щастливка! — заяви тя и блъсна рамото си в моето. — А съквартирантът ти? Видях го на онези снимки, той също е страхотен. Има ли си гадже? Ще ме запознаеш ли?
Извърнах бързо глава, за да не види, че думите й ме накараха да се намръщя. Горчивият ми опит показваше, че никога не трябва да запознавам приятелките си с Кари. Момичетата лесно се влюбваха в него, което водеше до разбити сърца, защото той не беше в състояние да им отвърне по същия начин. В момента, в който нещата тръгнеха добре, Кари непременно саботираше връзката.
— Не знам дали в момента е свободен. Точно сега животът му е… малко объркан.
— Добре, ако се появи удобен случай, няма да откажа да се запозная с него. Само да си знаеш! Обичаш ли мексиканска кухня?
— Обожавам я.
— Знам едно чудесно местенце само на няколко преки. Да вървим.
Животът наистина беше прекрасен, когато двете с Мегуми се връщахме от обяд. Четиридесетте минути, прекарани в клюки и зяпане на мъже, и трите вкусни такоса ме бяха накарали да се чувствам повече от добре. Освен това щяхме да сме обратно в офиса десетина минути преди края на обедната почивка, което ме радваше, тъй като в последно време не бях най-точният служител, нищо че Марк не се оплакваше.
Градът пулсираше около нас, в усилващата се горещина и влажност на деня се стрелкаха таксита и хора, забързани да свършат нещо във вечно недостигащото време. Наблюдавах ги без всякакво притеснение, погледът ми спираше върху всеки и всичко, покрай което минавах.
