Отворих най-долното чекмедже на бюрото и извадих мобилния телефон от чантата си. Водена от желанието да го накарам да мисли за мен със същата страст, с която аз мислех за него, му пуснах есемес, който да покаже отчаяната ми нужда да го погълна целия: „Бих дала всичко, за да мога точно в този момент да те смуча“.
Само като си помислех какво изражение добива, когато го поемам в устата си… какви животински звуци издава, преди да свърши…
Изправих се, изтрих съобщението в момента, в който видях, че е изпратено, и прибрах телефона обратно в чантата. Вече наближаваше обяд, затова изключих компютъра и тръгнах към Мегуми.
— Иска ли ти се нещо специално за хапване? — попита тя, изправи се и ми даде възможност да се полюбувам на елегантната й бледолилава рокля без ръкави.
Изкашлях се, въпросът й дойде почти веднага след съобщението, което бях изпратила:
— Не. Ти решаваш. Не съм претенциозна.
Минахме през стъклената врата и тръгнахме към асансьорите.
— С нетърпение чакам уикенда — изпъшка Мегуми и натисна копчето с пръст с изящен маникюр. — Остава още само ден и половина.
— Някакви интересни планове?
— Ще видим какво ще излезе — въздъхна тя и пъхна кичур коса зад ухото си. После тъжно поясни: — Ще имам среща с непознат.
— Имаш ли доверие на човека, който те урежда?
— Съквартирантката ми. Надявам се мъжът да е поне физически привлекателен. В противен случай… Знам много добре къде й е леглото и отмъщението ще е жестоко.
Усмихнах се. Асансьорът дойде и се качихме.
— Е, това определено увеличава шанса за добро прекарване.
— Не е съвсем сигурно. Тя се запознала с него точно на такава уредена среща и твърди, че е страхотен, но просто не е неин тип.
— Хммм…
— Разбираш ме, нали?
Мегуми поклати глава и вдигна поглед към старомодната стрелка над вратите на асансьора, която показваше на кой етаж сме.
— Непременно да ми кажеш как е минала срещата.
— Със сигурност. Пожелай ми късмет.
— От все сърце.
Вече бяхме във фоайето на сградата, когато усетих, че чантата ми вибрира. Извадих телефона си, докато минавахме през въртящата се врата, и усетих присвиване в стомаха, когато видях името на Гидиън. Вместо да ми отговори с есемес, звънеше.
— Извинявай — обърнах се към Мегуми, преди да отговоря.
— Моля ти се, няма нищо — отвърна тя и махна безгрижно с ръка.
— Здрасти — поздравих закачливо.
—
За малко да се спъна, когато чух начина, по който произнесе името ми. Ниският му дрезгав глас беше пълен с обещания.
Забавих крачка. Остротата на тона му ме остави безмълвна. Толкова бях копняла да доловя тази неповторима нотка в гласа му, която подсказваше, че единственото му желание в този момент е да е вътре в мен.
Наоколо се тълпяха хора, влизаха и излизаха от сградата, а аз стоях като закована, притисната от тишината в телефона, от неизречената и почти неустоима команда. Той не издаваше никакъв звук, не чувах дори дишането му, но усещах, че ме желае. Ако Мегуми не стоеше до мен и не ме чакаше, щях още в този момент да се спусна към асансьора, да се кача на последния етаж и да изпълня безмълвната му заповед, като направя точно това, което бях написала в съобщението.
Споменът как го бях смукала в кабинета му мина през мен и накара устата ми да се напълни със слюнка. Преглътнах.
— Гидиън…
— Искаше да привлечеш вниманието ми. Имаш го. Сега искам да кажеш на глас думите, които ми написа.
Усетих, че се изчервявам.
— Не мога. Не тук. Ще ти се обадя по-късно.
— Мини зад колоната, за да не си на пътя на всички.
Стреснах се и се огледах наоколо. След това си спомних, че на телефона се беше изписал служебният му номер. Вдигнах очи и потърсих охранителните камери. Веднага почувствах погледа му върху себе си, горещ и изпълнен с желание. Усетих, че се възбуждам само при мисълта, че ме иска.
— Побързай, ангелче. Приятелката ти те чака. — Застанах зад колоната, дишах бързо и шумно. — А сега го кажи. Съобщението ти ме накара да се надървя, Ева. Какво ще направиш по този въпрос?
Докоснах врата си, плъзнах безпомощен поглед към Мегуми, която ме гледаше учудено. Вдигнах един пръст, за да й покажа, че ми трябва още минутка, обърнах се с гръб към нея и прошепнах:
— Искам да те усетя в устата си.
— Защо? За да си играеш с мен ли? За да ме дразниш, както ме дразниш сега? — В гласа му нямаше плам, беше спокоен и суров.
Знаех, че трябва много да внимавам, когато Гидиън заговори сериозно за секс.
— Не. — Вдигнах глава към затъмнения купол на сградата, където беше скрита най-близката охранителна камера. — За да те накарам да свършиш. Обичам, когато свършваш, Гидиън.
Той въздъхна дълбоко:
— Подарък значи.
Само аз знаех какво означава за Гидиън да гледа на сексуалния акт като на подарък. В миналото за него сексът е бил свързан или с болка и унижение, или с похот и физическа необходимост. Сега — с мен — сексът беше удоволствие и любов.
— Винаги.
— Добре. Защото за мен ти си безкрайно ценна, Ева, както и това, което съществува между нас. Дори непреодолимото ни желание непрекъснато да се чукаме ми е скъпо, защото означава нещо. Нещо важно.
