Отразена в теб полностью

Сърцето ми започна да бие силно, а дланите ми се изпотиха. Ужасното предчувствие, което бях усетила преди обяда, се засили.

Забелязах, че вратата на банята е отворена в мига, в който Гидиън се появи оттам. Беше гол до кръста и както винаги останах без дъх при вида на красивото му тяло. Косата му беше влажна, сякаш току-що беше излязъл от душа, а вратът и гърдите му бяха зачервени като след физическо натоварване.

Замръзна, когато ме видя, погледът му потъмня за миг, преди познатата безизразна маска почти невидимо да се плъзне върху лицето му.

— Моментът не е подходящ, Ева — каза той и започна да облича ризата, която бе оставил на облегалката на един от столовете пред бара. Беше различа от онази, с която беше облечен сутринта. — Закъснявам за една среща.

Стиснах здраво чантата си. Сега, когато го виждах в толкова интимна светлина, отново почувствах колко силно го желая. Обичах го безумно, нуждаех се от него така, както от въздуха, който дишах. Затова не ми беше трудно да си представя как се чувстват Магдалин и Корин и да разбера защо бяха готови на всичко, само и само да ми го отнемат.

— Защо си полугол?

Не можех да се въздържа. Тялото ми реагираше инстинктивно на неговото и затрудняваше още повече опита ми да овладея бурните емоции. Все още не беше закопчал идеално изгладената си риза и под нея се виждаха златистата му кожа, широките гърди и перфектните плочки на корема. Тъмните косъмчета по гърдите му се спускаха надолу и оформяха тънка черта към члена му, който в момента оставаше скрит под боксерките и панталона. Мисълта за чувството да го усещам в себе си ме накара да копнея.

— Изцапах си ризата — отговори той и започна да се закопчава, коремните му мускули помръдваха при всяка стъпка, докато се приближаваше към бара, където бе оставил ръкавелите си. — Трябва да тръгвам. Ако имаш нужда от нещо, кажи на Скот и той ще се погрижи. Или аз ще се погрижа, когато се върна. Няма да се бавя повече от два часа.

— Защо закъсняваш?

— Трябваше да проведа една неочаквана среща — отговори той, без да ме погледне.

„Така ли?“

— Тази сутрин взе душ. — „След като един час се люби с мен.“ — Защо се къпеш още веднъж?

— Какъв е този разпит? — сопна се той.

Трябваше да намеря отговор на въпросите си, затова отидох в банята. Влагата вътре беше потискаща. Опитах да заглуша вътрешния си глас, който ми казваше да не търся неприятности, които не бих могла да понеса. Извадих ризата му от коша за пране… и видях на един от маншетите размазано червило. Като петно от кръв. Болка прониза гърдите ми.

Хвърлих дрехата на пода, обърнах се и тръгнах. Трябваше да стигна възможно най-далече от Гидиън, преди да повърна или да се разплача.

— Ева! — викна сърдито той, когато минавах покрай него. — Какво, по дяволите, ти става?

— Майната ти, задник такъв!

— Моля?

Ръката ми беше на дръжката на вратата, когато той ме хвана за лакътя и ме дръпна назад. Завъртях се и му ударих шамар с такава сила, че главата му се отметна, а дланта ми пламна от болка.

— По дяволите! — изръмжа той, стисна ръцете ми и ме разтресе. — Никога повече не ме удряй!

— Не ме докосвай! — Допирът на ръцете му до голата ми кожа ми дойде в повече.

Той отстъпи назад и се отдалечи от мен.

— Какво, за бога, ти става?

— Видях я, Гидиън.

— Кого си видяла?

— Корин!

— За какво говориш? — намръщи се той.

Извадих телефона и заврях снимката в лицето му.

— Хванах те.

Гидиън присви очи, вгледа се в екрана и престана да се мръщи.

— И в какво по-точно ме хвана? — попита той съвсем меко.

— О, майната ти! — Обърнах се към вратата и пуснах телефона в чантата си. — Няма да ти обяснявам.

Натисна стъклената врата с ръка и не ми позволи да я отворя. Притисна ме с тялото си, наведе се над мен и изсъска в ухото ми:

— Напротив. Ще ми обясниш всичко.

Стиснах очи, позата, в която се намирахме, извика в съзнанието ми горещи спомени от първото ми посещение в този кабинет. И тогава той ме спря по съвсем същия начин, прелъсти ме умело, след което се озовахме в страстна прегръдка на същия този диван, на който очевидно преди малко се бе разиграла такава бурна сцена, че чак се бе преместил.

— Нали една снимка казва повече от хиляди думи? — изсъсках през зъби.

— Значи Корин се е натискала с някого. А какво общо имам аз с това?

— Шегуваш ли се? Пусни ме да изляза.

— Не виждам нищо смешно. Всъщност никога не съм бил толкова ядосан на жена. Идваш тук с някакви измислени обвинения и лицемерни глупости.

— Не съм лицемерна! — Извъртях се и се шмугнах под ръката му, изпитвах нужда да се отдалеча от него. Близостта болеше прекалено силно. — Никога не бих ти изневерила! Ако исках да изчукам някой друг, първо щях да скъсам с теб.

Гидиън се облегна на вратата и скръсти ръце. Ризата му все още не бе закопчана догоре и висеше извън панталоните — подейства ми ужасно провокативно и секси, което ме ядоса още повече.

— Значи мислиш, че съм те излъгал? — Тонът му беше рязък и студен.

Поех дълбоко въздух, за да преодолея болката, която ми причиняваше представата за Корин и Гидиън на дивана зад мен.