Отразена в теб полностью

— Не мога — изпъшка той и ме притисна още по-силно в ръцете си, бях изцяло във властта му. — Просто… Трябва да е така.

— Не мога да живея по този начин, Гидиън.

— Мен също ме боли, Ева. Убива ме. Не го ли виждаш?

— Не. — Разплаках се, сълзите ми неумолимо попиваха във възглавницата.

— Тогава престани да разсъждаваш и го почувствай. Почувствай мен.

Цялата нощ мина като в мъгла. Наказвах Гидиън с ненаситните си ръце и зъби, ноктите ми се забиваха в потните му мускули, докато той не започна да хрипти от болка и удоволствие.

Желаеше ме безумно и ненаситно, страстта му бе пропита с отчаяние, което ме плашеше, защото издаваше безнадеждност. Приличаше на сбогуване.

— Нуждая се от любовта ти — шепнеше той в кожата ми. — Нуждая се от теб.

Докосваше ме навсякъде. Непрекъснато беше в мен, с члена си, с пръстите си, с езика си. Зърната ми горяха, разранени от смученето. Вагината ми пулсираше, наранена от мощните му тласъци. Кожата ми бе протрита от наболата му брада. Устата ме болеше от смученето на огромния му пенис. Последният ми спомен беше как лежи върху мен, обвил ръце през кръста ми, проникнал в мен отзад. И двамата бяхме разранени и изтощени, но не можехме да се спрем.

— Не си отивай — помолих, след като се бях заклела, че аз самата ще остана.

На сутринта, когато будилникът ме събуди, от него нямаше и следа.

В четвъртък сутринта се отбих в стаята на Кари, преди да тръгна на работа. Открехнах вратата и надникнах вътре. Видях, че спи, и понечих да си тръгна.

— Здрасти — прошепна той и премигна.

— Здрасти — отвърнах аз и влязох. — Как си?

— Радвам се, че съм вкъщи — каза той и потърка очи. — Наред ли е всичко?

— Да… Исках само да видя как си, преди да отида на работа. Ще се върна към осем. На връщане ще взема нещо за вечеря, така че очаквам към седем да ми пишеш какво ти се яде… — Думите ми бяха прекъснати от прозявка.

— Какви витамини взема Крос?

— Моля?

— И аз съм непрекъснато възбуден, но не бих могъл да изкарам цяла нощ без прекъсване като него. Непрекъснато си мислех: „Е, това вече е за последно“. И той пак започваше отначало.

Изчервих се и неспокойно запристъпвах от крак на крак.

Кари избухна в смях.

— Тук е тъмно, но знам, че си се изчервила.

— Трябваше да си сложиш слушалките — възроптах.

— Не се притеснявай. Беше хубаво да разбера, че чарковете ми все още работят. Моят човек не е надигал глава от вечерта преди нападението.

— Ух… Гадост, Кари! — възкликнах и тръгнах да излизам от стаята. — Баща ми пристига довечера. Всъщност утре. Самолетът му каца в пет.

— Ще отидеш ли да го посрещнеш?

— Разбира се.

Усмивката изчезна от лицето му.

— Няма да издържиш, ако продължаваш с това темпо. Цяла седмица не успя да се наспиш.

— Ще си наваксам. Хайде, чао.

— Хей — викна той подире ми. — Тази нощ означава ли, че между вас с Крос всичко е наред?

Облегнах се на рамката на вратата и въздъхнах.

— Има някакъв проблем, но той отказва да го сподели. Написах му писмо, в което излях цялата си несигурност и тревога.

— Никога не изразявай подобни неща в писмен вид, бебчо.

— Да, знам… единственият резултат беше, че дойде тук, чука ме до смърт, но не ми даде никаква идея какво всъщност става. Твърди, че трябва да е така. Дори не знам какво означава това. — Кари кимна. — Държиш се така, сякаш го разбираш — предположих аз.

— Мисля, че разбирам частта, свързана със секса.

Студена тръпка премина по гърба ми.

— Искаш да кажеш, че го е направил като за последно?

— Възможно е — отвърна той тихо.

Затворих очи, опитах се да осмисля твърдението му. След това се изправих.

— Трябва да тръгвам. Ще ти се обадя по-късно.

Най-лошото на кошмарите е, че никога не можеш да се подготвиш за тях. Те се промъкват и те нападат, когато си най-уязвим, заливат те с хаос и разруха, когато си напълно беззащитен. И това невинаги се случва по време на сън.

Седях като в мъгла и агонизирах, докато Марк и господин Уотърс разясняваха детайлите около рекламите на водка „Кингсман“. Болезнено усещах присъствието на Гидиън, който седеше начело на масата, облечен в черен костюм, бяла риза и бяла вратовръзка.

Съзнателно ме игнорираше. Съвсем очевидно отказваше да ми обърне каквото и да е внимание още от момента, в който влязохме в заседателната зала на „Крос индъстрис“, като изключим беглото ръкостискане, когато господин Уотърс ме представи. Моментното докосване до ръката му премина като ток през мен, тялото ми веднага разпозна неговото, усети, че то му бе доставяло удоволствие през цялата изминала нощ. Гидиън сякаш изобщо не регистрира контакта, погледът му се спря някъде над главата ми и той просто каза небрежно: „Госпожице Трамел“.

Държанието му нямаше нищо общо с онова от предишното ми посещение в тази зала. Тогава той не можеше да откъсне поглед от мен. Тогава съвсем очевидно и нахално бе съсредоточил цялото си внимание върху мен, а когато излязох от стаята, ми беше заявил, че иска да ме чука и няма да се спре пред нищо, за да го направи.