— Виктор Рейъс — отвърна баща ми и размаха мазните си ръце. — Малко съм мръсен.
— Няма проблем.
Баща ми сви рамене, стисна ръката му и го огледа внимателно.
Хвърлих им една кърпа, за да се избършат, и отидох при Айрланд, която сияеше от щастие. Сините й очи светеха, бузите й бяха зачервени от удоволствие.
— Толкова съм щастлива, че успя да дойдеш — казах аз и леко я прегърнах. — Изглеждаш страхотно.
— Ти също.
Това не беше съвсем вярно, но оцених комплимента й. Не бях правила нищо с лицето и косата си, след като излязох от душа, защото знаех, че баща ми не се вълнува от подобни неща, а изобщо не очаквах Гидиън да се появи. Все пак последния път, когато се чух с него, ми каза, че ще се срещнем в кабинета на доктор Питърсън.
Айрланд погледна към плота, където бях стоварила всичко.
— Мога ли да помогна с нещо? — попита.
— Разбира се. Само не започвай да пресмяташ калориите, главата ти ще експлодира.
Запознах я с баща ми, който се държа с нея много по-любезно, отколкото се бе държал с Гидиън, и след това я заведох до умивалника да се измие.
Набързо я накарах да ми помогне да завием последните енчилади, докато баща ми прибираше в хладилника вече охладеното мексиканско вино, което Гидиън беше донесъл. Дори не си направих труда да се запитам откъде знае, че ще сервирам мексиканска храна за вечеря. Чудех се само защо е вложил време и усилия да проучва, след като беше съвсем ясно, че има да прави други неща, като например да не спазва уговорките ни.
Баща ми отиде в стаята си да се измие. Гидиън застана зад гърба ми и ме прегърна през кръста, леко допирайки устни до слепоочието ми.
— Ева.
Напрегнах се, за да възпра неустоимото желание да се отпусна върху него.
— Недей — прошепнах аз, — предпочитам да не се преструваме.
Той въздъхна така дълбоко, че дъхът му разроши косата ми. За момент пръстите му притиснаха силно бедрата ми. Усетих как телефонът му започна да вибрира, той ме пусна и се отдръпна, за да погледне екрана.
— Извинявай — каза рязко и излезе от кухнята, преди да вдигне.
Айрланд пристъпи към мен и прошепна:
— Благодаря ти. Знам, че ти си го накарала да ме вземе.
Успях някак да й се усмихна.
— Никой не може да накара Гидиън да направи нещо, което не иска.
— Ти можеш — отвърна тя и тръсна глава, отмятайки лъскавата си, дълга до кръста черна коса. — Не видя как те гледаше, докато танцувахте с баща ти. Очите му блестяха. Помислих, че ще се разплаче. А докато се качвахме в асансьора, беше страшно нервен, макар че се опитваше да го прикрие.
Вперих поглед в консервата със сос, която държах в ръцете си, и усетих още едно парче от разбитото ми сърце да се откъсва.
— Сърдита си му, нали? — попита Айрланд.
Изкашлях се:
— За някои хора е по-добре да бъдат просто приятели.
— Но ти каза, че го обичаш.
— Това невинаги е достатъчно.
Обърнах се, за да взема отварачката за консерви, и видях, че Гидиън е застанал в другия край на кухнята, вперил поглед в мен. Замръзнах.
Един мускул на брадичката му конвулсивно се стегна, преди да отвори уста и да попита дрезгаво:
— Искаш ли бира?
Кимнах. Можех да пийна и нещо по-силно. Даже повече от едно.
— Искаш ли чаша?
— Не.
— Жадна ли си? — обърна се той към Айрланд. — Има безалкохолно, вода, мляко.
— А какво ще кажеш за една от тези бири? — изстреля тя с очарователна усмивка.
— Опитай пак — отговори той сухо.
Наблюдавах Айрланд и виждах как цялата потръпва от щастие, когато Гидиън й обръща внимание. Не можех да повярвам, че той не забелязва колко го обича. Може би в момента любовта й се основаваше на някакви повърхностни неща, но съществуваше, и щеше да се развие с мъничко окуражаване. Надявах се, че ще се постарае в това отношение.
Пръстите ни се докоснаха, когато Гидиън ми подаде бутилката. Той задържа ръката си за миг и ме погледна в очите. Знаех, че мисли за онази нощ.
Струваше ми се, че е било сън, че всъщност никога не е идвал при мен. Почти бях готова да повярвам, че всичко е плод на отчаяна халюцинация, че съм била толкова зажадняла за допира и любовта му, че съм имала нужда от някакъв отдушник за безумния си копнеж и желание. Ако все още не усещах болезненото изтръпване дълбоко в себе си, нямаше да мога да различа случилото се в действителност от напразните надежди.
Дръпнах бирата от ръката на Гидиън и се извърнах встрани. Не исках да казвам, че всичко между нас е приключило, но вече беше ясно, че имаме нужда да си починем един от друг. Гидиън трябваше да си даде ясна сметка какво прави, какво търси и дали аз имам някакво важно място в живота му. Защото това непрекъснато люшкане нагоре-надолу щеше да ме съсипе, а не можех да го допусна. Бях твърдо решена да не го позволя.
— Мога ли да ти помогна с нещо? — попита той.
— Ще помогнеш ли на Кари да се премести? В стаята му има инвалидна количка.
— Добре.
Излезе от кухнята и аз отново можех да дишам спокойно.
— Какво се е случило с Кари? — Айрланд се приближи с бърза стъпка към мен.
— Ще ти разкажа, докато подреждаме масата.
