Сега всичко бе съвсем различно. По някакъв начин изглеждаше така, като че ли получавам втори шанс. Разследването на смъртта на Нейтън тревожеше всички ни, но фактът, че той е излязъл от живота ми завинаги, ми даваше необикновена свобода, от която до този момент не бях осъзнавала, че се нуждая. Очевидно страхът непрестанно бе присъствал някъде дълбоко в подсъзнанието ми. Докато Нейтън беше жив, винаги съществуваше някаква възможност да се срещнем отново. Сега бях свободна.
Освен това вече можех да се насладя на новия си живот в Ню Йорк по начин, по който не бях успяла да го направя досега. Не дължах обяснения на никого. Можех да отида където си поискам, с когото си поискам. Можех да съм каквато си поискам. Коя беше Ева Трамел, която живееше в Манхатън и беше получила своята работа мечта в рекламна агенция? Все още не знаех отговора на този въпрос. Досега бях момичето, пристигнало от Сан Диего и попаднало в орбитата на тайнствен и невероятно властен мъж.
— Ева? — подвикна Кари, взирайки се в мен.
— Искам всичко — отговорих решително. — Искам нова прическа. Нещо късо, закачливо и шик. Искам маникюр в яркочервено — и на ръцете, и на краката. Искам да се превърна в нова Ева.
Кари вдигна вежди.
— Ноктите — добре. Косата — не съм съвсем сигурен. Не трябва да вземаш сериозни решения, докато си ядосана на някой мъж. Подобни решения винаги се връщат да те преследват като кошмари.
— Ще го направя, Кари Тейлър — отвърнах аз и вирнах брадичка. — Можеш или да помогнеш, или просто да си затвориш устата и да гледаш.
— Ева! — почти изпищя майка ми. — Ще изглеждаш страхотно! Знам точно какво трябва да направиш с косата си. Страшно ще ти хареса!
Кари сви устни.
— Добре тогава, бебчо. Хайде да видим как ще изглежда Новата Ева.
Новата Ева се оказа модерно, леко екстравагантно и много секси парче. Русата ми коса, която преди беше дълга и права, сега стигаше до раменете и беше подстригана на етажи, които падаха около лицето ми и проблясваха със светлоруси кичури тук-там. Бяха ми направили и грим, така че да видя какъв стил ще подхожда на новата ми прическа. Установих, че перфектният избор са опушено сиви сенки за очи и светлорозов гланц за устни.
В крайна сметка се отказах от яркочервения лак и вместо него предпочетох шоколадов. Наистина ми харесваше. Поне засега. Бях готова да призная, че в момента вероятно просто преминавам през някаква фаза.
— Добре, вземам си думите обратно — заяви Кари и подсвирна. — Очевидно на теб разделите ти се отразяват добре.
— Виждаш ли? — изчурулика майка ми до него и се усмихна. — Нали ти казах! Толкова е изискано и ърбън, и арт!
— Така ли се нарича вече?
Огледах внимателно отражението си в огледалото, бях удивена от настъпилата промяна. Изглеждах малко по-възрастна. Определено по-изискана. Доста по-секси. Настроението ми се повиши, когато видях, че срещу мен стои нов човек, а не онази млада жена с изпразнен поглед, която бях свикнала да виждам в огледалото през последните почти две седмици. Отслабналото ми лице и тъжните очи някак перфектно пасваха на новия ми по-смел външен вид.
Майка ми настоя, че щом всички изглеждаме толкова добре, е задължително да отидем на вечеря. Обади се на Стантън да го предупреди да се подготви и ако се съдеше от края на разговора, го омая тотално с момичешкия си ентусиазъм. Остави на него да избере ресторанта и да направи резервацията, след това се зае да продължи трансформацията ми, като избра от дрешника ми една малка черна рокля. Докато се обличах, я видях да вади една от коктейлните ми рокли с цвят на слонова кост.
— Взимай я! — подканих я аз.
Беше забавно и твърде изумително, че майка ми може да носи дрехите на някого, който бе с почти двайсет години по-млад от нея.
Когато се облякохме, тя отиде в стаята на Кари и му помогна да се приготви. Застанах до вратата и я наблюдавах, докато се суетеше около него, през цялото време говореше нещо, без да очаква той да отговаря. Кари стоеше и й се усмихваше сладко, следеше я с очи, докато тя се движеше из стаята му, и очевидно се чувстваше добре.
Прокара ръце по широките му рамене и приглади ленената му риза, след това умело върза връзката му и отстъпи назад, за да се наслади на добре свършената работа. Ръкавът на гипсираната му ръка беше разкопчан и навит нагоре, по лицето му все още имаше жълто-лилави следи от побоя, но те по никакъв начин не можеха да развалят цялостния ефект на Кари Тейлър, облечен за небрежно-елегантна вечер навън.
— Великолепно, Кари. Просто великолепно!
— Благодаря ти.
Тя отстъпи назад и го целуна по бузата.
— Отвън си почти толкова хубав, колкото и отвътре.
Той се обърна към мен и премигна с объркан поглед в зелените си очи. Облегнах се на рамката на вратата и казах:
