— Някои от нас могат да виждат и вътре в теб, Кари Тейлър. Прекрасният ти външен вид не може да ни заблуди. Знаем, че под него се крие голямо и добро сърце.
— Хайде! — подкани майка ми, хвана ни за ръце и ни изведе от стаята.
Когато стигнахме във фоайето на сградата, лимузината на Стантън вече ни чакаше. Вторият ми баща излезе от задната врата, прегърна майка ми и я целуна нежно по бузата, защото знаеше, че няма да й е никак приятно, ако й размаже червилото. Стантън беше хубав мъж, имаше снежнобяла коса и тъмносини очи. Годините бяха оставили отпечатък върху лицето му, но въпреки това все още беше много привлекателен и се поддържаше в отлична форма.
— Ева! — възкликна той, прегърна ме и ме целуна по бузата. — Изглеждаш пленително!
Усмихнах се. Не бях много сигурна дали „пленително“ означава, че аз ще пленя някого, или че чакам да бъда пленена.
Стантън се ръкува с Кари и леко го тупна по рамото.
— Радвам се да те видя отново на крака, млади момко. Доста ни уплаши.
— Благодаря за всичко.
— Не е необходимо да благодариш — отвърна Стантън и махна с ръка. — Никога!
Майка ми въздъхна дълбоко. Очите й грееха, докато гледаше Стантън. Видя, че я наблюдавам, и ми се усмихна, усмивката й бе спокойна.
Отидохме в един частен клуб, в който свиреше голям оркестър и пееха двама чудесни изпълнители, мъж и жена. През цялата вечер те се редуваха и създаваха перфектна атмосфера за вечеря на свещи в тапицирано с кадифе сепаре, излязло сякаш от картичка за Манхатън. Не можех да не остана очарована.
Между основното ястие и десерта Кари ме покани на танц. По настояване на майка ми двамата бяхме ходили на уроци по класически танци, но поради травмите на Кари в момента трябваше да сме доста внимателни. В общи линии просто се поклащахме на място, наслаждавайки се на факта, че завършваме един хубав ден с прекрасна вечеря, споделена с онези, които обичаме.
— Само ги погледни — каза Кари и проследи Стантън, който уверено водеше майка ми по дансинга. — Той е луд по нея.
— Така е. И тя му се отразява добре. Двамата си дават един на друг точно онова, от което се нуждаят.
Кари сведе поглед към мен.
— За баща си ли мислиш?
— Да, малко. — Протегнах ръка и прокарах пръсти през косата му, като си представих далеч по-дълги и по-тъмни кичури, които на допир бяха като коприна. — Никога не съм мислила, че съм романтичка. Искам да кажа, че харесвам романтиката и големите жестове и онова замайване, което изпитваш, когато наистина си падаш по някого. Но никога не съм си падала по цялата онази фантазия за Принца на бял кон и това да се омъжиш за мъжа на живота си.
— Ние двамата с теб, бебчо, сме по-различни птици. Единственото, което искаме, е страхотен секс с някого, който знае, че сме леко сбъркани, и просто го приема.
— В някакъв момент успях да се поддам на заблудата и започнах да мисля, че с Гидиън нещата наистина ще се получат. Че единственото важно нещо е това, че сме влюбени. Предполагам, че стана така, защото никога не съм си представяла, че мога да се влюбя по този начин, а нали според популярния мит, щом се влюбиш, веднага преминаваш към „и заживели щастливо“.
Кари притисна устни до челото ми.
— Съжалявам, Ева. Знам, че те боли. Бих направил всичко, за да мога да помогна.
— Не знам защо никога не ми е минавало през ума да намеря някого, с когото просто бих мога да съм щастлива.
— Жалко, че не искаме да се чукаме. Бихме били идеални един за друг.
Разсмях се и притиснах буза до сърцето му.
Песента свърши, двамата се отдръпнахме един от друг и се отправихме към масата. Усетих как някой ме хвана за китката, извърнах глава и… се озовах очи в очи с Кристофър Видал-младши, природения брат на Гидиън.
— Ще ми подариш ли следващия танц? — попита той, изкривил устни в момчешка усмивка.
В лицето му нямаше и следа от злия тип, когото бях видяла в клипчето, заснето тайно от Кари по време на едно градинско парти в имението на семейство Видал. Кари пристъпи напред, погледна ме, за да му дам знак какво да направи. Първата ми реакция беше да откажа, след това се огледах наоколо.
— Сам ли си?
— Има ли някакво значение? — отвърна той и ме привлече в обятията си. — Ти си жената, с която искам да танцувам. Поемам оттук — обърна се той към Кари и ме понесе в танц.
Бяхме се запознали точно по същия начин — той ме беше поканил на танц. Беше по време на първата ми среща с Гидиън и още тогава нещата между нас вече бяха започнали да се разпадат.
— Изглеждаш фантастично, Ева. Много ми харесва косата ти.
— Благодаря — отвърнах и се усмихнах сдържано.
— Отпусни се — каза той. — Толкова си напрегната. Не хапя.
— Извинявай. Просто не искам да обидя дамата, с която си излязъл.
— Тук съм само с родителите си и с мениджъра на една певица, която иска да подпише договор с „Видал рекърдс“.
— Така ли? — възкликнах аз и се усмихнах по-широко и по-искрено. Точно това се надявах да чуя.
Огледах залата, докато танцувахме. Когато песента свърши, Елизабет Видал стана и улови погледа ми, приех го като знак от съдбата. Тя се извини на останалите на масата, а аз се извиних на Кристофър, който се опита да протестира.
