— Трябва да се освежа — заявих.
— Добре. Но настоявам да те почерпя едно питие, когато се върнеш.
Тръгнах след майка му, все още колебаейки се дали да не се обърна и да кажа на Кристофър, че е най-отвратителното същество, което някога съм срещала. Не знаех дали Магдалин му е казала за видеото, но ако не го беше направила, сигурно е имала причина за това.
Изчаках Елизабет точно пред тоалетната. Когато излезе, веднага ме видя в коридора и ми се усмихна. Майката на Гидиън беше красива жена, имаше права черна коса и същите невероятно сини очи като сина си и Айрланд. Сърцето ме заболя само като я видях. Гидиън толкова много ми липсваше. Всеки един час водех битка със себе си да не му се обадя и да се съглася на всяка трошичка, която е готов да ми даде.
— Ева — поздрави ме тя и допря буза до моята. — Кристофър каза, че си тук. Не те познах в първия момент. Изглеждаш толкова различна с тази прическа. Стои ти чудесно.
— Благодаря. Трябва да поговоря с теб. Насаме.
— Така ли? — намръщи се тя. — Случило ли се е нещо? Нещо, свързано с Гидиън?
— Хайде — подканих я аз и я поведох по коридора към аварийния изход.
— За какво става въпрос?
Заговорих едва когато се отдалечихме от тоалетните.
— Спомняш ли си, че когато Гидиън е бил дете, ти е казал, че срещу него е било извършено насилие?
Тя пребледня.
— Разказал ти е за това?
— Не. Но бях свидетел на кошмарите му. На ужасяващите му, грозни, изпълнени с насилие кошмари, в които той се моли за милост. — Говорех тихо, но гласът ми трепереше от гняв. Едва се сдържах да не й посегна, като я гледах как стои срещу мен, едновременно смутена и войнствена. — Било е твое задължение да го защитаваш и подкрепяш!
Тя вирна брадичка.
— Не знаеш…
— Нямаш никаква вина за онова, което се е случило, преди да разбереш — изсъсках в лицето й и останах доволна, когато тя отстъпи назад. — Но всичко, което се е случило, след като ти е казал, е изцяло по твоя вина.
— Майната ти! — изруга тя. — Не знаеш за какво говориш. Как смееш да идваш при мен и да ми говориш подобни неща, когато нямаш никаква представа за какво става въпрос!
— Разбира се, че смея! Синът ти е бил сериозно травмиран от това, което му е било причинено, и фактът, че си отказала да му повярваш, е направил всичко милиони пъти по-зле.
— Мислиш ли, че бих търпяла някой да насилва собственото ми дете? — Лицето й бе почервеняло от гняв, очите й горяха. — Извиках двама отделни педиатри, които да прегледат Гидиън за… травми. Направих всичко, което можеше да се очаква от мен.
— Освен да му повярваш. А като майка е трябвало да направиш точно това.
— Аз съм майка и на Кристофър, а той беше там през цялото време. Кълне се, че не се е случвало нищо. На кого трябваше да вярвам, при положение, че няма доказателства? Никой не можа да открие нищо в подкрепа на твърденията на Гидиън.
— Не е трябвало да ти доказва нищо. Бил е дете! — Цялата се тресях от гнева, който изпитвах. Бях стиснала ръцете си в юмруци, опитвах се да овладея порива да я ударя. Искаше ми се да го направя не само заради това, което бе изгубил Гидиън, а и заради това, което двамата заедно бяхме изгубили. — Независимо от всичко е трябвало да застанеш на негова страна.
— Гидиън беше объркано дете, което ходеше на терапия, за да преодолее загубата на баща си. През цялото време се стремеше да привлече вниманието на всички върху себе си. Нямаш представа какъв беше тогава.
— Знам какъв е сега. Той е пречупен и наранен и смята, че не е достоен да бъде обичан. И ти си спомогнала да стане такъв.
— Върви по дяволите! — изсъска тя, отдалечавайки се.
— Аз вече съм с тях — изкрещях след нея. — Живея в ада! Но и синът ти е там.
През цялата неделя бях Старата Ева.
Трей имаше свободен ден и изведе Кари на обяд и на кино. Радвах се, че отново са заедно, вълнувах се от това, че полагат усилия да изградят връзката си. Кари не беше канил вкъщи никой от останалите си познати, които му бяха звънели, и аз се питах дали не преосмисля приятелствата си. Предполагах, че повечето от тях са от типа „добри познати“ — чудесни за купон, но нищо повече.
Останала сама в апартамента, спах до късно, ядох всякакви боклуци и дори не си направих труда да си съблека пижамата. Затворих се в стаята си и плаках за Гидиън, забила поглед в колажа от снимки, който преди стоеше на бюрото ми в офиса. Липсваше ми тежестта на пръстена, който ми беше подарил, и звукът на гласа му. Липсваше ми докосването на ръцете и устните му и нежно обсебващият начин, по който се грижеше за мен.
В понеделник сутринта излязох от апартамента като Новата Ева. С опушените сенки за очи, розовия гланц за устни и новата прическа на етажи можех да си представям, че съм някой друг през целия ден. Някой, чието сърце не е разбито и не се чувства изгубен.
