Имаше право, макар и той като мен да си нямаше представа, че този ден ще бъде много по-неспокоен, отколкото си мислехме. Опитахме се да наложим покой над събудените от Бен Нур оживени видения, което на края наистина ни се удаде. Заспахме.
Събудих се, когато първият светлик оповести идването на утрото. Халеф, Ханнех, Кара, Ел Мюнеджи и персиецът още спяха. Не ги събудих, станах и се отдалечих с тихи стъпки да обходя веригата на нашите постове. Разбрах, че нощта е минала спокойно и не се е мярнал никакъв бен кхалид. След това отидох до кладенеца и научих за свое задоволство, че всичките ни камили и коне са напоени, Водата не беше лоша, както и самото име на извора го подсказваше — Бил Хилу означава Сладък кладенец — така че днес можехме да очакваме от животните спорна езда. Шейхът на бени кхалид и меканците не бяха спали, което бе лесно обяснимо. Те се държаха тихо, но бесът от сегашното им положение ясно си личеше. От очите на Ел Гхани святкаше омраза, която гарантирано щеше да ме порази, ако това бяха истински светкавици. Но Тавил бен Шахид не беше способен да мълчи. Едва ме видя да приближавам и ми кресна:
— Развържи ме! Надявам се, през нощта си съзнал, че бруталното ви поведение ще повлече за вас най-лоши последици.
— Не, не съм го съзнал — отговорих аз.
— Значи Аллах те е ослепил. Нима не си казваш, че войните ми сега ще дойдат?
— Ако им разрешим.
— Ако не им разрешите, ще го постигнат със сила. Ще ме освободят и ще се нахвърлят върху вас.
— Наистина ли? Струва ми се, че не мен, а теб е ослепил Аллах. Ако само един-единствен от воините ти се осмели да се държи враждебно към нас, той ще се превърне в твой убиец, защото в този случай ще ти пратя един куршум в главата.
— Няма да посмееш, понеже моята смърт само ще ускори втурналата се към вас гибел.
— Нека спокойно го дочакаме. Сега, види се, твоите хора още спят, което за съжаление не е доказателство, че са привързани с голяма вярност към теб. Ако притежаваха и капчица най-обикновена проницателност, отдавна щяха да си кажат, че нещата около теб не стоят така сигурно. Нека дойдат, ние не се страхуваме от тях.
Тавил беше говорил в гнева си толкова високо, че гласът му достигна до отсреща и събуди Халеф. Той ме видя тук при пленниците, стана и тръгна насам. Това привлече погледите на пленниците към него и мястото, където бяхме лежали. И понеже бе станало достатъчно светло, видяха слепеца, който все още спеше в седнало положение облегнат на скалата. Забелязах това и бях любопитен как ли ще реагират.
„Любимецът на великия шериф“ ококори очи и извика с най-голяма изненада:
— Кой… кой… лежи там до скалната стена.
Синът му беше също така слисан. Отговори буквално с крещене:
— Машаллах! Какво чудо се е случило! Та това е Ел Мюнеджи, който умря!
— Не само умря, а беше и погребан — прибави бащата. — Тия кучета хаддедихните са осквернили гроба му и са го извадили.
Халеф междувременно бе стигнал до мен. Като чу думата кучета, бързо се обърна и понечи да се отдалечи.
— Къде, Халеф? — попитах аз.
— Отсреща — изръмжа той — Курбачът ми остана да лежи там. Тоя келеш ни нарече кучета.
— Ел Мизан, Ел Мизан, Халеф! Спомни си Везните на справедливостта!
Тогава той се обърна към мен и заговори спокойно:
— Много правилно, сихди! Не помислих за това. Сънят ме лиши от връзката с вчерашния Час на смъртта, но ти събуди в мен спомена за моите намерения.
После се обърна към Ел Гхани и каза присмехулно:
— Да, ние го изровихме и помъкнахме с нас трупа му. Той снощи дотърча тук и ни говори. Изключително умни люде сте, няма що!
Меканецът съзна сега наивните си мисли и извика с не по-малко удивление:
— Значи Ел Мюнеджи не е бил мъртъв! Аллах!
— Не, но вашите мозъци са били в такава степен изгорени, че сте го погребали жив. За един жив изрекохте свещената молитва на смъртта.
— Не сме виновни. Той беше вцепенен и нямаше как да не го сметнем за мъртъв.
— А защо ние не направихме тази грешка? Ние веднага забелязахме, че е още жив.
— Сигурно защото точно в този миг, когато сте отишли при него, той се е събудил. С тези твои упреци да си мълчиш!
— Искаш да ми забраниш да говоря каквото ми е угодно? Не ставай смешен! Вие сте знаели, че душата му от време на време го напуска и трябваше да изчакате завръщането й. Ние не го знаехме и въпреки това го извадихме от гроба. Макар да му спасихме живота, вие трябва да гледате на себе си като на негови убийци.
Ел Гхани отправи угрижено изпитателен поглед към Халеф и попита:
— Слепецът говори ли за мен?
— Твърде много.
— Какво каза?
— Той го каза на нас, не на теб. Следователно ще го запазим за себе си.
— Но аз трябва да го знам.
— А пък ние ще го премълчим. Впрочем никой не може да каже свястна приказка за теб.
— В такъв случай той ви е излъгал. Той е от нашата група. Доведете го при нас!
— Нека първо помислим. Той си е собствен господар и може да прави каквото си иска.
— Тогава го събудете и му кажете, че искам да бъде тук при мен!
— Човече, не си мисли, че е достатъчно само да заповядаш и работата да стане! Той ни дължи живота си и следователно сега е част от нас.
