Ханнех отстъпи назад. Въздействието от нейната неочаквана поява и възпламенителните думи бе съкрушаващо. Дори аз не съумях да избегна влиянието на тази сцена. Дълбоко в себе си не бях съгласен, че трябва да заложим всичко придобито досега на изхода от оръжията, но като мъже ни беше невъзможно да възразим на тази храбра и решителна жена, която тук не мислеше за своята съпружеска и майчина любов. Пък и в крайна сметка познавах тримата воини от наша страна така добре, че и през ум не ми минаваше да се безпокоя за тях. Халеф щеше да се постави като мъж на място, това го знаех. Омар бен Садек пък се бе доказвал толкова често, че за що да не го направеше и сега? Неговата физическа и духовна енергия си бе все същата. А Кара бен Халеф? Е, той беше още млад и не можеше да има зад себе си толкова богат опит като нас, но в лицето на своя баща той бе имал най-добрия учител, и колкото пъти бях ходил при хаддедихните, всеки ден бях имал възможността да се радвам и дори учудвам на неговата схватливост, ловкост, сила и издръжливост. От мен беше научил много от онези трикове и хитрини, които са позволени и в честната борба и придават надмощие над един иначе равностоен противник.
На никого предложението на Ханнех не можеше да бъде така добре дошло както за шейха на бени кхалид. То му възвърна надеждата да се добере до скъпоценните имитации на части от човешкото тяло. Той не дочака Халеф да вземе думата, а го изпревари:
— Значи все пак ще има битка! Жената придава на мъжете кураж. И залогът ще бъдат не само меканците, а също Съкровището от крайници!
Халеф сега сякаш бе станал друг. Гневната възбуда отстъпи място на онова студено спокойствие, което срещу един не толкова хладнокръвен противник носи победа. Една самоуверена усмивка заигра около устните му, когато отговори почти равнодушно:
— Да, ние ще се бием и за Съкровището от крайници и ти ще чуеш условията, от които в никой случай няма да отстъпим. Ако се съгласиш с тях, от вашите ръце и храбростта ни ще зависи дали ще ни вземете отново това, което сега притежаваме. Не ги ли приемеш, нещата си остават, както са си сега.
— Казвай ги тогава!
— Най-напред изисквам да се избягват всякакви оскърбителни приказки независимо каква е развръзката. Ние не сме момчета, които в съзнанието за своето безсилие слагат думи на мястото на делата.
— Съгласен съм.
— После битките да се състоят вън в пясъчната равнина, където скалите няма да пречат на твоите бени кхалид и моите хаддедихни да гледат. Двете племена ще застанат едно срещу друго и двубоите ще се провеждат по средата. Те ще се състоят поотделно между трима бени кхалид и трима хаддедихни. Печели племето, на чиято страна има по-голям брой победи. На него ще принадлежи Съкровището от крайници, което дотогава ще остане в наше съхранение. Победените трябва веднага да напуснат кладенеца и да продължат своето пътуване. Това устройва ли те?
— Да, но при условието, че сега бъда освободен.
— Ние нямаме нужда от тялото ти и ще ти го върнем. Но по-напред трябва да скрепиш споразумението с клетва в твоя хамил.
— Готов съм.
— В нея трябва да е включено, че двете племена днес няма да таят задни мисли.
— Но за по-късно не? — попита бързо шейхът.
— Не.
— В такъв случай съм съгласен и с това. Надявам се, битката няма да бъде само на игра, а на живот и смърт.
— Разбира се! Вие си я правете сериозно, за нас е все едно дали само ще си играем, или не.
— С какви оръжия ще се проведе?
Тук моят направо неповторим Халеф отговори с пълно пренебрежение:
— На нас това наистина ни е безразлично. Предоставяме го на вас. Избери тримата най-оправни бени кхалид и нека всеки от тях изрече начина на бой, в който е най-изкусен. Ние не сме свикнали да си трошим главите с такива маловажни неща.
— Не се прави на толкова сигурен в победата! Чакалът, който най-злостно лае, пръв бива разкъсан от лешояда. Аз съм готов да се закълна.
Беше развързан. Халеф седна срещу него. Корана беше сложен между тях и слагайки ръце върху него, всеки се закле за себе си и своите хора честно и вярно да сдържи постигнатото споразумение. После шейхът окачи хамаила отново на врата си и стана, за да се отдалечи. Преди да го е сторил, той се обърна още веднъж и каза:
— Аз никога не съм нарушавал думата си и днес също ще я сдържа, но горко ви, ако вие не останете верни на вашата! След кратко време ще пратя един вестител да ви съобщи какви оръжия сме избрали. Но че ще си имате работа с тримата най-уверени в победата воини, можете да бъдете сигурни. Ето защо ви давам съвет още отсега да приготвите три гроба, в които да сложите нашите противници.
И си тръгна, бутайки пратеника.
Всички хаддедихни бяха обхванати от изпълнено с очакване настроение. Двубой на живот и смърт, и то трикратен, какво събитие за всички бедуини! Най-малко съгласен с този обрат беше персиецът и човек не можеше да го вини. Той вече се намираше при целта и ето че трябваше да се откаже от всички предимства и да стане зависим от успеха на оръжията. Аз се заех с грижите му и успях дотолкова да го успокоя, че да не повдига претенции да съкровището.
