– Амиии... не знам... Монети ли оставят?
И Адем Йездан, също като Ерджан, беше отворил широко очи от учудване, дори ченето му беше паднало от смайване:
– Моите монети ли?
Дали това изкривено лице, дали този треперещ глас бяха искрени, или бяха поза на заподозрян, който се опитваше да се прикрие на всяка цена и буква по буква спазваше предварителния сценарий за поведението и реакциите си при евентуален разпит? Трудно беше да се каже. Затова се държах, все едно не съм се усъмнил в нищо.
– Все още не е дошъл ред на вашите. Те са от османския и републиканския период, както ни каза Ерджан бей, нали?
– Така е – обърна се към мен и утвърдително поклати глава домакинът ни. – Да, колекционирам монети от османско време и от Републиката.
– Обаче убийците не използват такива, а от по-ранните периоди – сечени по времето на Визас, Константин, Теодосий ІІ и Юстиниан. Тоест от колекцията на Недждет Денизел....
Премигна няколко пъти.
– Четирима владетели... говорите за четирима владетели и за четири монети... Но престъпленията не са ли три?
Значи, не знаеше за намерената снощи жертва или пък искаше ние да останем с такова впечатление.
– Извършени са четири убийства. Четвъртата жертва е оставена вчера през нощта в страничната уличка до „Ая София“. В дясната й ръка е сложена монета на Юстиниан.
Адем Йездан сухо преглътна.
– Кой? Кой е четвъртата жертва?
Преди да отговоря, се приближих още на крачка до него.
– Теоман Аккан. Архитект – добавих аз, гледайки го право в светлокафявите зеници.
Не успя да скрие растящата в очите му тревога.
– Да не би да го познавате? – настоях аз. – Всичките жертви имат връзка със строителството.
– И ние строим. Да построиш нещо в Истанбул, е по-трудно, отколкото да минеш през иглено ухо. Затова и взех Недждет на работа. Лека му пръст, беше перфектен, знаеше си нещата, много ценен човек. И с Мукаддер бей сме имали разговори. Покойният беше служител в общината, трябваше да контактуваме с него за различните разрешителни и документи. А и с другия починал може да съм се срещал. Когато работиш в туризма, имаш контакти с много хора. Щеш не щеш – запознаваш се с мнозина.
– Това за строителството не е ли малко скромно казано? – измърмори Али. – Вие не строите някакви си сгради, а имате грамаден проект, както ни каза бившият ни колега – посочи той към Ерджан.
– Имаме – отвърна му Адем, без да го погледне. – Огромен проект. Такъв, какъвто Историческият полуостров заслужава да има. Хем да е модерен, хем да е в хармония с миналото. Това е може би най-големият проект на столетието. Със световно значение за туризма, не само за Турция. Мислим да откроим символично всички важни постройки в Историческия полуостров. Не само оцелелите до наши дни като църквата „Света София“, и джамията „Сюлейманийе“, но и онези, които отдавна са били разрушени или са останали единствено в историята. Като например – той посочи с бастуна си към Сарайбурну, където открихме първата жертва, – храма на Посейдон, от който днес не е останала и прашинка, двореца „Буколеон“, който е само една развалина. – Заби края на бастуна си върху „Чемберлиташ“: – И като паметниците, които са били разположени на Константиновия форум. – Вдигна бастуна си още по-нагоре и продължи, докато стигна до онази част от Босфора, където се простираха крепостните стени: – Например ще поставим ударението върху единствения оцелял до наши дни дворец на Текфур, или както е познат – Новия дворец от Влахернския комплекс. Народът в мнозинството си дори не знае за тези исторически постройки. Тоест превръщайки го в един голям бизнес и развлекателен център, ще направим историята и миналото достояние на хората...
Докато говореше, Адем Йездан се вълнуваше истински. При това всяка мимика на лицето му, всеки блясък в очите му разкриваше колко силна беше вярата му в този проект. Но нашият Али не се беше поддал на това въздействие, понеже рязко го прекъсна:
– Така говорите, но има хора, които намират проекта ви за доста нежелан и притеснителен. Казват, че ще навредите на историческата структура на града. – Наведе се и погледна макета: – Нищо не казват за несъществуващите вече, но смятат, че ще навредите на запазилите се исторически паметници.
Адем Йездан за малко да се намръщи, но не, беше достатъчно умен, за да не реагира на предизвикателството. Даже и да се беше ядосал, опита се да го прикрие зад студената си усмивка.
– Не са прави да мислят така... Това са остарели идеи. Господин главният инспектор ще си спомни – когато за пръв път се изграждаше мостът над Босфора, имаше същите възражения. Че щяла да се наруши структурата на града, че щели да се унищожат красотите му... Така казваха по онова време. А сега говорим за изграждането на още нови мостове над Босфора. Начинът да се опазят историческите места е те да бъдат интегрирани в ежедневния ни живот...
Чак толкова и аз не можах да издържа.
– Дори с цената да се увредят историческите паметници, така ли?
Разтревожи се, хвана бастуна си с другата ръка.
