Това беше пир за победата, прослава на храбростта, освещаване на успеха. Императорът беше стигнал дотук през мрачните северни гори. Беше преминал през мъгливите дни и дъждовните нощи, през битките и глада. Беше стигнал дотук с цената на кръвта и смъртта. И въпреки предателството на римските сенатори. Не бе изгубил надежда дори в миговете на най-голямо отчаяние. Беше стигнал дотук с храбростта на воините си, чиито имена дори не знаеше. Без да се предаде на смут дори след поражение. Без да изгуби вярата си в победата. Издигайки волята си като стоманен щит. Преминавайки през непристъпни планини, обширни долини, коварни блата, прекосявайки морета и пустини. Неотклонно следвайки стъпките на дедите си. Така беше стигнал дотук!
Император Константин се взираше в бога. Главата му беше високо в облаците, закрили небесата и плуващи в синевата като бели платноходки. Те бяха засенчили и седемте лъча на бога. „Дали не е някакъв знак това? – помисли си императорът. – Дали богът отново не ми праща някакво знамение?“ Отговорът дойде с вятъра, изтрил един по един белите облаци от небето и открил озарения лик на Аполон.
Константин гледаше бога. Лек ветрец се разхождаше по площада, разнасяйки навред аромата на пролетните цветя и леко развявайки лилавата му благоуханна мантия. Императорът впи поглед в короната му, разпръскваща светлината на седемте си лъча49. Приличаше досущ на неговата. Плъзна поглед към лика на бога – широкото му чело, уверените му очи, красивия му нос, гордо стиснатите устни. Сякаш видя самия себе си в него и се усмихна щастливо на бога, гледайки града от птичи поглед.
49 Както е известно, Аполон се отъждествява със слънцето и е наричан и Феб. Златните му стрели символизират слънчевата светлина и лъчите. При пълните слънчеви затъмнения се разкрива великолепната гледка на короната на небесното светило и при наслагване на няколко изображения се виждат и седем светлинни лъча. – Б. пр.
Императорът не откъсваше поглед от бога, извисил се върху колоната, стигаща сякаш до небесата. Беше различен от онзи, който беше съзрял навремето близо до Рим. Видът му, тялото, гласът му бяха съвсем различни. Този бог не приличаше на никой друг. Макар да не разпръскваше светлина като Аполон, беше изписал върху небето: „Тук ще победиш!“. Бог, който носеше кръста на Исус. Бог, който се беше запечатал в синевата на небето. Бог, който беше предрекъл победата на Константин. Бог, който като римски владетел беше събрал в себе си силата на всички божества.
