По-студената война полностью

Тя седеше срещу него; масичката помежду им лепнеше от недоядени кроасани и недоизпити чаши изстинало кафе. На седалката до нея, в блажено невежество относно ранга и служебното й положение, голобрад студент с билет до Ланкастър играеше пасианс на таблета си. Двамата пътуваха с гръб към движението; покрай вагона профучаваха полята и реките на Англия. Кел беше заклещен на седалката до прозореца, като се опитваше да не допира бедрото си до ханша на някаква дебела бизнесдама, която се приспиваше с роман от Джоана Тролъп. Кел носеше куфар, понеже възнамеряваше да остане няколко дни на север. За какво му беше да се прибира в шумотевицата на Лондон, след като можеше да се разхожда из Къмбрия и да яде гурме специалитети в местния ресторант „ L ’Enclume ", известен с френския си готвач и двете звезди на „Мишлен“? Никой и нищо не го очакваше у дома в „Холанд Парк“. Ако не се брояха кварталната кръчма и неизменната бира, която си поръчваше.

Кел беше облечен с графитеносив костюм, бяла риза и черна вратовръзка; Амилия - с тъмносин костюм и черно палто. Погребалните им одежди привлякоха съчувствени погледи, докато преминаваха през гаровия салон. Амилия бе поръчала такси за сметка на Службата и в дванайсет и половина двамата пристигнаха в Картмел. Кел се отправи към хотела си, а Амилия проведе няколко разговора с „Воксхол Крос“, за да се убеди, че нещата са под контрол.

Докато обядваха пай с пилешко в местната кръчма, Кел забеляза на бара Джордж Тръскот, който си поръчваше малка наливна бира. Преди време, като помощник-директор на Службата, Тръскот се гласеше да заеме креслото на Саймън Хейнс, когато Амилия го изпревари и му грабна поста под носа. Лично Тръскот - завършен бюрократ и непоносимо амбициозен кариерист-бе разпоредил присъствието на Кел при разпита на Ясин Гарани; Тръскот повече от всеки друг бе допринесъл за това Кел да бъде хвърлен на вълците, когато някой трябваше да опере пешкира за неправомерното предаване на Гарани на американците. Буквално на третата минута след влизането си в директорския кабинет Амилия бе изпратила Тръскот в Бон, подкупвайки го с шефския пост в Германия, за да й се махне от главата. Оттогава и двамата не го бяха виждали.

- Амилия!

Тръскот се бе дръпнал от бара и носеше неуверено малката си бира в ръка; приличаше на студент първокурсник, който тепърва се учи да пие. Кел се запита дали си струва да крие презрението си към човека, който бе провалил кариерата му, но се насили да му се усмихне, главно от уважение към тъжния повод, който ги бе събрал. Амилия, за която фалшивите изблици на привързаност и лоялност бяха нещо толкова естествено, колкото и дишането, стана от стола си и сърдечно раздруса ръката на Тръскот. Ако някой ги гледаше отстрани, сигурно би си помислил, че и двамата с Кел страшно се радват да го видят.

- Не знаех, че и ти ще дойдеш, Джордж. От Бон ли долетя?

- От Берлин всъщност - отвърна Тръскот, лукаво намеквайки за неимоверната важност на задълженията си в тайнствената германска държава. - А ти как я караш, Том?

Кел забеляза как колелцата в безскрупулния страхлив мозък на Тръскот се завъртяха трескаво при задаването на въпроса; припомни си коварната, неизтощимо пробивна личност, с която се бе борил до пълно изтощение през последните месеци на кариерата си. Мислите на Тръскот бяха лесни за разчитане, като онези мехурчета от комиксите, които едва ли не се появяваха в действителност над тесния му белезникав череп. Какво прави Кел в компанията на Левин? Дали отново не го е взела под крилото си? Дали Свидетелят X е получил опрощение?

Кел забеляза пристъпа на паника в празната и проклета душа на Джордж Тръскот, животинския му страх, че Амилия ще повиши него, Кел, в длъжност Анкара/1, оставяйки него, Тръскот, да кисне в бонското блато, и то тъкмо сега, когато Студената война беше отдавна погребана, една останка от миналото на фона на възраждащите се взаимоотношения с Азия и Арабската пролет.

- О, виж! И Саймън е тук!

Амилия бе забелязала Хейнс, който тъкмо излизаше от мъжката тоалетна. По лицето на предшественика й се изписа лъчезарна усмивка, която тутакси помръкна, когато видя Кел и Тръскот на такова близко разстояние един от друг. Амилия му позволи да я целуне по двете бузи, след което проследи с поглед неловката сцена на подновяването на стари познанства между мъжете шпиони. Кел слушаше с едно ухо баналностите, с които го поздрави Хейнс. Да, наистина много жалко за Пол. Не, Кел още не си бе намерил работа в частния сектор. Наистина беше много неприятно, че следствието не бе стигнало доникъде. Не след дълго Хейнс повлече крака към местната църква, а Тръскот заприпка след него, сякаш още хранеше надежди, че бившият началник на Службата може по някакъв начин да повлияе на кариерата му.