Какво би могъл да добави? Че Пол Уолинджър, при всичкото си образование и блестящ ум, притежаваше онази опасна себичност - или, както в днешно време беше модерно да се нарича, нарцисизъм, дори социопатия, - която в крайна сметка причиняваше страдание на всеки, имал късмета да се сближи с него. Можеше да каже на Рейчъл, че баща й години наред бе използвал жените за собствено удоволствие и ги бе захвърлял, когато им се наситеше. Бе допуснал Амилия да се влюби в него, с което бе изложил на риск кариерата й, но не му бе достигнала воля - или може би кураж, - за да скъса с Джоузефин и да се ожени за нея въпреки факта, че двамата толкова си подхождаха.
Дали Том Кел се бе възхищавал на Пол, че бе останал при Джоузефин, за да си запази привилегиите като служител на Форин Офис, да гарантира училищните такси на децата си, докато обикаляше света като необвързан мъж, като ерген, свободен да прави каквото си иска? Не особено.
В крайна сметка не беше негова, на Кел, работа. Човек никога не знае на какви взаимни отстъпки са готови двама съпрузи, за да останат заедно.
- Освен това баща ти беше много добър в работата си - добави той, доловил, че Рейчъл очаква да чуе още.
- Което и аз мога да потвърдя - обади се усмихната Амилия, опитвайки се да срещне очите на младата жена, която сякаш избягваше погледа й.
Кел усещаше, че Амилия няма търпение да излезе от тази стая и да намери Джоузефин; Рейчъл я караше да се чувства неловко.
- Значи и ти си шпионин като него?
Въпросът бе зададен с подчертано безгрижен вид. В отговор Кел се ухили.
- Знам ли? - каза той и погледна Амилия, която беше забола нос в чашата си. - Какъв съм, последно?
Шефката на Британските разузнавателни служби бе спасена от необходимостта да му отговори подобаващо шеговито от появата на Джоузефин Уолинджър. Бе се спряла до вратата на кухнята и се взираше навън. Кел бе шокиран при вида й. Изглеждаше уморена и съсипана, сякаш всичко, извършено от Пол - като шпионин, женкар, дори покойник, - бе сторено с едничката цел да й навреди.
- Знаеш ли, че турското название на Босфора означава и гърло?
- Не го знаех - каза Амилия, като тръгна към нея с разперени ръце.
Двете се прегърнаха.
- Благодаря ти, че дойде. Така се радвам да те видя.
Докато Джоузефин казваше това, Кел погледна крадешком към Рейчъл. Търсеше и най-малкия знак, че знае за връзката на баща си с Амилия, но не успя да забележи никаква промяна в изражението на лицето й.
- Познаваш Том, разбира се?
Амилия я насочи към Кел. Джоузефин миришеше на сълзи и крем за лице. Той я целуна по двете бузи и й каза колко много се радва да я види. Когато тя му благодари, че бе дошъл на погребението, Рейчъл възкликна:
- Ама и ти ли беше там? Не те забелязах!
Кел се замисли върху смисъла на думите й. Дали бяха предназначени да го обидят? Дали беше опит за флирт или просто изтървана реплика?
Известно време тримата - Кел, Джоузефин и Амилия - си бъбриха за дреболии. Рейчъл ходеше от стая в стая, от етаж на етаж, но всеки път когато минаваше покрай кухнята, хвърляше по един поглед на Кел. Когато Амилия прецени, че моментът е подходящ, тя покани Джоузефин да се разходят из уличките на „Еникьой“. Кел се възползва от възможността да изпуши една цигара на терасата. И никак не се изненада, когато чу бравата зад гърба му да изщраква и видя Рейчъл. Бе излязла навън да му прави компания.
Втори рунд.
- Ще черпиш ли една?
- Разбира се.
Кел извади от джоба си пакета „Уинстън Лайтс“, изтръска дополовина една цигара и й я подаде. После й поднесе огънче, прикривайки запалката с длан от поривите на морския вятър. Върховете на пръстите й докоснаха ръката му, тя вдиша дима и се отдръпна от него.
- Все имам чувството, че ще заври - каза тя.
Минаха няколко секунди, докато Кел се досети, че има предвид Босфора. Сравнението й беше много уместно. Повърхността на водата сякаш клокочеше от вятъра и пресичащите се течения.
- Ти излизаш ли на разходки с корабче? Баща ти водил ли те е?
- Веднъж - отвърна тя и издиша гъста струя дим, която се огъна пред лицето му и се разтвори във вятъра. - Взехме ферибота за Бююкада. Бил ли си там?
- Не, никога - отвърна Кел.
- Един от островите в Мраморно море. През лятото ходят главно туристи, но баща ми имаше приятел, който живееше там. Американски журналист.
Щом чу думата „американски“, Кел веднага се сети за Чейтър, за Клекнър, за къртицата. Запита се кой ли можеше да е журналистът, когото имаше предвид Рейчъл. Но бързо, като дима, който излизаше от устните й, тя смени темата.
- Защо каза, че е бил добър в работата си? Какво прави един шпионин добър? Защо баща ми да е бил по-добър от когото и да било?
Кел нямаше нищо против да прекара остатъка от следобеда, отговаряйки на въпроса й, защото това бе областта, в която беше най-осведомен. Беше тема, която бе разучавал през по-голямата част от съзнателния си живот. Започна с една проста констатация.
