- Ни най-малко. Какъв проблем мога да имам със свободата? Или с храбростта? - Кел сбърчи чело и поклати глава, после се утеши с нова глътка шампанско. -Просто се опитвам да кажа, че ако един политик, в американския контекст, се отклони твърде далече от правата на индивида, ако само създаде впечатление, че набляга повече на колективната, а не толкова на индивидуалната отговорност, първо медиите, а после и избирателите ще му видят сметката.
За момент Кел имаше чувството, че Клекнър се кани да каже нещо, но американецът се въздържа. Може би темата бе станала твърде сериозна за един двайсет и девет годишен рожденик. По уредбата се разнесе насеченият рап на Джей Зи и до Клекнър се появи бронзова блондинка с рокличка, едва покриваща дупето й. Тейлър най-после се реши да се отправи към тоалетната, с което даде възможност на новодошлата да заеме мястото му и да положи собственически ръка върху бедрото на Клекнър. Тя се наведе към него и прошепна нещо в ухото му, като същевременно погледна въпросително-заплашително към Рейчъл. Кел не можеше да каже със сигурност дали тя и Клекнър са нещо повече от приятели. Най-вероятно момичето беше поредната истанбулска купонджийка, свикнала да се увърта около красиви американски дипломати.
- Още по едно? - попита той Рейчъл, която сякаш вече съжаляваше, че е дошла на партито.
- Разбира се - отвърна тя.
Кел се изправи и тръгна през тълпите към бара. Какво впечатление му бе направил Клекнър? Припомни си репликата от „Макбет“:
Кел хвърли поглед назад към канапето. Видя, че Клекнър е приковал поглед в Рейчъл. Гледаше я внимателно и преценяващо, докато блондинката с безумно късата рокличка седеше нацупено като пето колело на мястото на Тейлър. Кел съжали, че бе отишъл за нови питиета. Чувстваше се като някакъв старец натрапник сред всички тези непознати хора, на това шумно място, изпълнено с пулсираща музика и красиви млади тела. Беше твърде стар, за да ходи по барове, но твърде млад, за да си седи у дома.
На бара се беше освободило място. Кел постави лакът върху плота, готов да брани територията си, но в този момент усети как телефонът в джоба му започна да вибрира.
- Том? Адам Хейдък е.
Кел едва чуваше. Извика на Хейдък да изчака, напусна с неохота мястото си на бара и отново се запровира през тълпите, този път към изхода.
- Сега чуваш ли ме?
Кел се запита какво ли беше толкова важно, че да не може да почака до сутринта.
- Сега да - отвърна той.
- Реших, че е редно да ти кажа... - Гласът на Адам звучеше някак тайнствено, заговорнически.
- Какво да ми кажеш?
- Янис Христидис е мъртъв.
Кел се отдалечи на няколко метра от бара, в тихата странична уличка.
- Как така мъртъв?
- Трупът му е бил забелязан във водата от местен рибар. Открили са дрехите и портфейла му на плажа, недалече от къщата, в която е живеел. Бил просмукан с алкохол.
- Удавил се е значи.
- Така изглежда. Прилича на самоубийство.
Инстинктът на Кел му подсказваше, че Христидис е убит по нареждане на Джим Чейтър. Чейтър положително знаеше, че Кел е направил връзката с Христидис и че Христидис е бил в състояние да изпорти всичко. Механикът, работил по самолета на Уолинджър и най-вероятно повредил нещо по него, е трябвало да бъде изваден от уравнението.
- Оставил ли е писмо?
- Поне аз не знам за такова.
Глухото думкане от музиката в бара се отдалечаваше зад гърба на Кел. Покрай него мина такси, шофьорът натисна спирачките, после отново ускори, след като Кел се обърна с гръб към улицата.
- Къде си ти, Адам?
- В посолството. Имам двама-трима надеждни източници на Хиос. Единият чул за Христидис и ми се обади преди около час.
- Трябва да отидеш...
Адам го бе изпреварил.
- Вече имам билет. Излитам от Атина след около шест часа. Като стигна, ще поразпитам, докато разбера какво се е случило. Може ли да ви звънна около обед?
- Да, моля те. Събери колкото можеш повече информация за душевното му състояние. Разпитай останалите механици на летището. Проникни в дома му, преслушай телефоните му, почерпи приятелите му по едно питие. Ще ти трябват пари.
Кел знаеше, че Адам няма нужда да му се казва какво да прави; той беше перфектно обучен агент на МИ6 и се бе сетил сам за всичко. Но Кел беше педант в работата си, а и в известен смисъл се чувстваше задължен да предаде опита и знанията си на младия колега, в когото виждаше себе си в началото на своята кариера.
- Ако е оставил предсмъртно писмо, полицията ще го е открила. Вероятно и други ще искат да го видят. Ти трябва да ги изпревариш, да се добереш до писмото преди тях.
