- Това е онзи, авторът на „Измамата Бог“, нали? -Клекнър се загледа в корицата. Кел бе готов да се обзаложи десет към едно, че американецът е набожен християнин. - Журналист, който подкрепи Америка срещу Саддам?
- Същият- извика Рейчъл. - Но не се казва „Измамата Бог“, а „Бог не е велик“. Което е горе-долу същото.
Клекнър не отговори. Сякаш искаше да захвърли подаръка й настрани, да забрави за тази дребна нетактичност на англичанката, да не си разваля хубавата вечер. Рейчъл усети това и когато една висока червенокоса жена се приближи до Клекнър и го докосна по рамото, тя улови погледа на Кел и изкриви устни в престорена гримаса на разочарование.
- Явно не е фен на Хич - каза тя.
- Явно - отвърна Кел. - Ще взема и за двама ни нещо за пиене.
Оказа се не толкова лесно да изпълни обещанието си. В течение на двайсет минути Кел вися пред бара сред блъсканицата от мъжки тела, всичките облени в пот и афтършейв, които се опитваха да привлекат вниманието на бармана. Когато най-после плати за двете кайпирини и ги понесе обратно към Рейчъл, той я завари на едно ъглово канапе, притисната между Клекнър и непознат мъж с хавайска риза и сребърен ланец на шията. На масата пред тях имаше огромна шампаниера; две бутилки „Лоран Перие“ и дизайнерско шише с някаква снобска водка киснеха сред лъскавите кубчета.
- Пийни чаша шампанско - извика Клекнър, като гостоприемно сложи лапа на рамото му, докато Кел се готвеше да седне при тях.
Другият мъж - нисък, тантурест и плешив като Боб Хоскинс - се представи като „Тейлър, колега на Райън“. Кел архивира името му за справка по-късно.
- Тъкмо си говорехме за Ердоган - каза Райън.
Кел използва случая да преслуша Клекнър на политически теми. Американецът и за момент не се отклони от линията на Държавния департамент. Според Клекнър Ердоган искал „профила си върху монети, лицето си върху банкноти, улици да носят неговото име, да измести Ататюрк като национален герой“. Не че това беше точно новина; Кел и повечето му бивши колеги от МИ6 мислеха същото. Той си отбеляза наум, че най-интересните изказвания в хода на разговора бяха тези на Рейчъл.
- Не смятате ли, че култът към Ататюрк е фатален за Турция? - попита тя и погледна първо към Тейлър, чиято риза беше просмукана с пот. - Мисля, че това им пречи да вървят напред, да мислят по нов начин. Почитта към него е едва ли не религиозна. От една страна, няма нищо лошо, за турците той е нещо като Нелсън Мандела, духовен баща на нацията. Но не е ли време да се хванат за нещо ново? Те сякаш не могат да излязат изпод огромната му сянка. В това отношение са като деца.
Тейлър беше приблизително на възрастта на Кел и видимо насмукан с шампанско и водка. Воднистите му очи фиксираха Рейчъл, докато мозъкът му се опитваше без особен успех да смели казаното от нея. Клекнър, който пиеше два пъти по-бързо от него, нямаше подобен проблем.
- Разбирам какво искаш да кажеш - отвърна той със самонадеян, едва ли не менторски тон. - Мозъците им са промити като на севернокорейците. Те го боготворят, самата мисъл за него им носи спокойствие, душевен комфорт. Влизат в пощата и портретът му е на стената. Никой не би желал да измени на това наследство. Никой не смее да оспори казаното от него, какво остава да го разкритикува, и тогава да превключи на по-горна скорост
- Освен онжи пе-де-раш Ердоган - изломоти Тейлър, като гаврътна още половин чаша „Лоран Перие“. После изви врат по посока към тоалетните, преценявайки наум логистичната подготовка спрямо тактическите преимущества на една такава експедиция. Пространството между канапето и вратата на мъжката тоалетна беше задръстено от хора. Тейлър явно се отказа и насочи воднистите си очи към Кел. - А ти как миш-лиш, Том?
- Всички ние се дефинираме от национални митове, които направляват поведението ни - каза Кел. При нормални обстоятелства той би избегнал въпроса или би отговорил уклончиво, но конкурентното начало в него го подканваше да засенчи Клекнър. - Руснаците имат тяхната
- Да бе, и как пошле да очакваш от таквиж да про-гре-шират - фъфлеше Тейлър. - Те ши пречакват бъ-деш-шето на дечата...
Рейчъл се усмихна, а Кел продължи, без да обръща внимание на прекъсването.
- И при американците го има. Земя на свободните. Дом на храбрите. Правото да носиш оръжие. Оспориш ли тия принципи, ще те обявят за социалист и ще те линчуват.
- Проблем ли имаш с тези принципи, Том? - попита Рейчъл.
Кел се забавляваше с лукавството й, но забеляза, че Клекнър ги наблюдава много внимателно.
