Болд не можеше да каже дали е съгласна с него, или това е нейният нормален подход. Той беше погълнат от нея — опасно погълнат — и изглежда тя знаеше това.
— Как бихте постъпили вие? — попита.
— Искам да си помисля! — каза тя като го гледаше право в очите. Не заговори за начини на интервюиране на деца. Само добави: — Този подход звучи добре!
— А какъв е другият? — веднага попита той.
— Вашият начин за сега ми харесва много повече от това, което мислех, че ще направите. Смятах, че бихте опитали обикновения подход да го накарате да се чувства като всяко момче, което се увлича в наблюдаване на голи жени. Или пък другия метод на „Младия разузнавач“ — един вид трябва да работим всички заедно по издирването, но аз предпочитам вашия подход пред тези два. А бихте могли и да го приобщите по моя начин. Юношите са много трудни за разгадаване.
— Аз нямам деца. Ако имах, бих могъл да ги разбирам по-добре.
— Не само заради това удоволствие, предполагам!
Той предпочете да не я погледне след тези думи; загледа се във фигурката на Чарли Браун. Изведнъж се почувства тринайсетгодишен — на възрастта на Джъстин Левит. Дланите му се изпотиха. Нищо не разбираше по такива въпроси. А тя просто го дразнеше — можеше да се каже най-вече с интонацията в гласа — и неговото въображение подлудяваше. Как би се чувствал една нощ с Дафи в леглото? Може би ще бъде като топъл хляб с масло и мед!
— Мислите ли, че е видял нещо? — добави тя и го върна към предмета на разговора.
— И какво, ако е видял? Какво, ако е видял самото убийство?
— Тогава имате работа с изплашено момче. Той ще се съпротивлява, няма да ви се довери, ще отрича. Докато може да отрича, че е видял нещо, ще може да избягва болката и вината, свързани с това. — Тя замълча за малко, а после каза: — Искате ли да дойда с вас?
— Мислех, че никога няма да попитате.
— Смятам това за погрешно в този случай. Мога да дойда, ако желаете — няма проблеми — но мисля, че ще бъде грешка. Ако я е наблюдавал, никога няма да си признае пред една жена, особено ако е непозната. Това е разговор за мъже. Бихте могли да помолите бащата. Възможно е да помогне. Най-добре ще е, ако опитате първо с него. Ако той се открие пред някого въобще, вие бихте могли да имате същия шанс. Опитайте вашия начин. Аз го харесвам най-много.
— Ако настоявате!
— Аз не настоявам. Аз препоръчвам, при това, когато ме помолят!
— Щастливка!
— Уведомете ме как върви.
— Вие първа ще узнаете.
— Щастливка! — каза тя като разгръщаше вестника и го наблюдаваше как напуска офиса.
Той се спря и я погледна, но тя не забеляза. Пръстите й отново ровеха копринената коса, а писалката беше между устните.
Като мина край офиса на Крамер, сержантът каза с отвращение:
— Нова сесия при закрити врати, нали, Болд?
— Какъв е вашият проблем, Крамер? — каза Болд, като се спря и се надвеси над червеноглавия.
— Вие ли сте!? — Крамер скочи прав до стола си.
— Остава да направите нещо в тази връзка!
Болд знаеше много добре, че който пръв нанесе удар, ще бъде докладван, ще рискува положението си в органите на полицията. Крамер издевателстваше над него, предизвикваше го.
— Какво значи това, Болд? Лизи те отблъсква тези дни? — заядливо попита Крамер.
Болд застана още по-близо до него със стиснати юмруци и лилаво от ярост лице.
— На лов до полата на Дафи, за да се почувстваш като мъж? — Носовете на Крамер и Болд почти се докосваха.
Двама детективи се спряха в коридора. Азиатецът Ким окуражаваше Болд: „Одерете това магаре, Лу. Ние ще ви прикриваме“.
Крамер изведнъж се уплаши.
Болд поклати глава.
— Не си заслужава! — каза той.
— Голямо, при това лошо магаре полицай в отдел „Убийства“ — каза Крамер след отдалечаващия се Болд.
Той се спря.
Крамер добави:
— Можете да омагьосате всички, Болд, но не и мен. Изиграхте прекрасно шоу, но къде ви е силата?
Кръвното на Болд подскочи нагоре. Чувстваше лицето си огненочервено. Детски игри. Винаги Крамер. Болд пристъпи назад, погледна скапаните си обувки и като размисли, се отправи към своя офис.
„Не си заслужава!“ — мърмореше на себе си.
— Какво чувам за някакво скарване между вас и Джон, Лу? — Шосвиц елегантно се правеше на объркан. Коляното му неконтролируемо трепна, като че си тактуваше за песен.
Шосвиц беше почувствал трудности в отдела и се нахвърли като гладна дива котка на мърша. Всякакъв смут сред служителите би означавал за по-висшето началство неспособност от негова страна да ръководи хората си, а може да намали и неговите шансове за капитански чин — възможност, която ще се открие пред него след по-малко от шест месеца с излизането на капитан Бил Гарднър в оставка. Шосвиц и още двама лейтенанти ветерани претендираха за неговия пост. Успехът на специалния отряд би изиграл решаваща роля за неговото повишение.
— Стари глупости, Фил!
— Не искам това в моята служба! Не сега! Никога!
— Аз също. — Болд се огледа наоколо, после погледна своя бос. — Той просто търси скандал, Фил.
Шосвиц вдигна ръка.
— Не се качвайте на бял кон, Лу. Това би било нездравословно и за двама ни.
— В смисъл?
— Мисля, че е достатъчно ясно.
