Късно същия ден, следвайки двучасовата аудиенция с Джъстин Левит, въоръжен с даденото описание на начина на влизането на убиеца, Болд се върна отново в дома на Крой и огледа най-подробно цялата къща. Той застана до оградата на задния двор, мислейки как убиецът би могъл да проникне. Ако Джъстин беше прав, убиецът е трябвало да се прехвърли през оградата, да влезе в задния двор и да го пресече по посока на главния вход на къщата на Черил Крой. Болд избягваше да докосва стълбчетата, носещи ниските верижни връзки на оградата — това е работа на Следствения отдел да снемат отпечатъци и той ще ги има — затова прескочи отгоре. Най-близката сграда представляваше заключен гараж. Позвъни в къщата, но никой не отговори. Заобиколи я, питайки се дали убиецът не е паркирал на улицата, след което е влязъл по същата алея за гаража. Много рисковано би било — помисли си. Някаква табела „Продава се“ видя отляво. Беше поставена в тясната зелена ивица пред съседната къща. По-нататък, в далечния край на следващата къща той дойде до някакъв вход за коли, много добре защитен от погледа на всички съседи. Ако загасите светлините, след като завиете и влезете достатъчно бързо, имате всички шансове да не бъдете забелязан.
Въпреки последния дъжд, който изми всички следи по пясъчно-чакълената алея, в участъка под входа личаха ясно две следи от кола. Няколко фута по-назад, където следите се губеха, Болд намери книжна кибритена полуизгоряла клечка със завит край. Остави я там, където си беше, без да я пипа. Като напусна следите от колата, тръгна направо към мястото, откъдето беше започнал, и където имаше два близки един до друг и ясни отпечатъци от баскетболни гуменки, един от които сочеше към мястото на паркирането, а другият — обратно, разбра, че задържаше дишането си от завладялото го вълнение. Та нали баскетболните гуменки бяха отбелязани и в профила на Научния център! Значи, Кръстатия убиец е бил тук.
Когато се отдалечи от входа за коли, Болд забеляза, че в семейство Левит се вдига врява и веднага се досети за причината. Сигурно бяха подразбрали нещо във връзка с историята на Джъстин. Той поклати глава недоволно, но реши да не се намесва все още в техните проблеми. Това, което правеше в момента, беше по-важно.
От къщата на Крой той телефонира и нареди на своите хора да паркират между Седемдесет и трета и Седемдесет и четвърта улица така, че пресата да не може да ги забележи. След около двайсет и пет мъчителни минути, най-после обгорялата кибритена клечка беше поставена в стандартната книжна торбичка и беше на път към лабораторията, а една група заснемаше следите от гумите на колата и отпечатъците на баскетболните гуменки. Разстоянието до къщата на Крой беше измерено два пъти. Болд засече времето при обикновен и при бърз ход: не по-малко от две минути и не повече от четири минути.
Болд сметна, че убиецът се е позабавил, за да си сложи латексовите ръкавици, преди да влезе в къщата, с което натовари екипа по отпечатъците. Около час по-късно екипът засне и частични отпечатъци от длан върху ъгловото стълбче на оградата. Това беше истински празник за хората в екипа, тъй като имаха в ръцете си първото неоспоримо доказателство — доказателство, което би могло да се използва пред съда за свързване на определен индивид със сцената на местопрестъплението.
Болд нарочно избегна къщата на Левит. Нямаше нищо, което би могъл да направи там, а по всяка вероятност би могъл да изпадне в неприятното положение да му се поставят въпроси, на които не иска да отговаря. От дежурния офицер в управлението беше изпратен патрулен екип, който да предотврати евентуално нахлуване на пресата. Той самият искаше да се извини на семейство Левит, но линията даваше постоянно заето — казаха му, че е изключена.
Като се върна в офиса, той възложи на един от своите детективи да започне проверката на всякакви бележки, съобщения или призовки и квитанции за паркиране, издадени в нощта на убийството на Крой, надявайки се на добър късмет. Късметът и шансът често изменяха направлението на следствието.
Нищо материализирано. Той изяде един сандвич с пуешко месо в деликатесния магазин на Второ авеню и започна да си пие кафето, когато беше забелязан от Шосвиц. Двамата мъже дискутираха новооткритите доказателства и тогава Болд каза:
— Мисля, че сме длъжни да пазим детето от пресата. Това е убийствено за него.
— След не повече от два дни пресата ще забрави всичко за него. Те не могат да се захранват с нещо повече от това, което вече знаят. Според това, което чух, той и фамилията държат на своето първоначално обещание — да не казват никому нищо.
— Все още…
