— Ти свърши добра работа, Лу! Ние започваме да напредваме реално. Най-после! И Крамер също. Той изработи дяволски добър списък на освободени затворници. Никой обаче не отговаря на профила. Но не разчитаме само на това. Ла Моя събра данни за магазините, където жертвите са пазарували, преди да бъдат убити. Сега знаем за тези жени повече, от когато и да било. Всичко се вкарва в компютъра. Ако имаме късмет, компютърът може да избълва нещо, което сме пропуснали.
Радиотелефонът на Болд иззвъня. Той се наведе и го изключи.
Нормално беше да звъни, но тъй като се намираше само на няколко пресечки, реши да се върне в офиса. Почака Шосвиц да си довърши кафето, за да тръгнат — нощно време кафето в офиса беше доста силно и горчиво.
Двамата мъже вървяха бавно, бяха преуморени. Изкачиха хълма, пресякоха улицата и влязоха в сградата на „Обществена сигурност“. В асансьора запазиха мълчание. Като влязоха в офисите, Шосвиц каза:
— Използвайте залата за разпити. Ще имате повече спокойствие.
Болд беше толкова изненадан, че не можеше да разбере за какво му говореше Шосвиц, докато очите му не се адаптираха и не видя Елизабет. Тя седеше на един стол до бюрото и го гледаше сърдито. Той се почувства шокиран от нейния вид. Какво странно чувство — да се паникьосаш от вида на собствената си жена!
Беше време, когато Лу Болд нямаше търпение да се върне вкъщи при нея. Тя винаги беше една здрава и красива жена. А в ранните години на техния съпружески живот, докато тя работеше върху специализациите и дипломите и той изпълняваше задълженията си на детектив, те изпитваха силно взаимно чувство на привличане един към друг. Той правеше всичко, за да свие смяната или да нагласи разписанието така, че да остане повече свободно време за нея. Тя правеше същото, като четеше често до след полунощ и в малките сутрешни часове, за да могат да съчетаят двата начина на живот. През онези години по-голямата част от свободното си време прекарваха в леглото, или на друго подходящо място, където можеха поне да се прегръщат. Моментите на страст водеха до блажена физическа умора и сладка почивка. „Дремванията“ поддържаха и единия, и другия, и се бяха превърнали в своеобразен код, който използваха, когато искаха да офейкат от някое социално мероприятие, за да се върнат по-рано под юргана. Елизабет беше чувствена и атрактивна жена, която изискваше, но и отдаваше голяма физическа любов. Той си спомняше десетки случаи, когато самата тя беше поемала инициативата да правят любов, с което техният меден месец продължи години след сватбата.
Впоследствие дойдоха дипломирането, работата в банката, повишенията и постепенните изменения в нейната личност. Започна да се преоблича по всякакъв повод, прекарваше трийсет до четиридесет минути в банята, всеки път и всяка сутрин сменяйки грима на лицето си — едно лице, което само скриваше истинската Елизабет, на която той отдаваше все повече грижи и любов.
Стаята за разпити миришеше силно на цигарен дим. Пушенето тук беше забранено, но изглежда никой не спазваше тази забрана. Елизабет раздуха тежкия въздух и привлече един стол от голото бюро, седна и бързо събра изящните си крака, като подръпна същевременно тясната си пола. Тя изглеждаше сега дори по-хубава, отколкото преди седмица, когато влезе в хотел „Четирите сезона“, в светлолилава рокля и кафява мушама. Тъмната й коса беше издърпана силно назад. Устата й малко нацупена, с меки устни само за целувки.
Той забеляза свитите мускули на долната й челюст и разбра нейното настроение. Ако бяха вкъщи, той щеше да се извини и да напусне стаята за няколко минути, докато попремине ядът й.
„Как мога да се чувствам така — питаше се той, — след като в случая грешката е нейна? Защо все още позволявам да ми прави такива номера? Толкова ли е самоуверена, колкото изглежда, или е изплашена до смърт, изплашена, самотна и ужасена от мен?“
— През последните няколко дни си позволих да вярвам, че ти все още си на семинар. Прочетох във вестника за Крой и се запитах дали все още ръководиш следствието. — Тя погледна настрана за ефект. — Тогава си помислих, че може би си се опитвал да звъниш, но безуспешно. Ти беше вън от Вашингтон, нещо подобно. Кажи ми звънял ли си или не, Лу.
Той мълчеше.
— Какво, по дяволите, е това, което…
Той обмисляше няколко различни възможности, но устата му произнесе:
— Аз те проследих миналия понеделник, по обяд. През цялото време бях в мотела в търговската част.
— С твоята заплата? — Тя го погледна и се изсмя, макар и малко пресилено и тъжно. — Би помогнало много, ако ми кажеш за какво говориш — каза тя.
— В „Четирите сезона“?
— Да.
Той можа да види трептенията на нейния мозък — можеше да ги чуе почти.
— Това беше една бизнес среща! Това ли е всичко? Ти мислиш… О, боже, Лу, кога ще пораснеш? Мислиш, че спя с някого през обедните часове? Мислиш, че това е Далас или нещо подобно? Ти си ревнив. Не можа да разбереш моята кариера, нали? Бизнес срещи се провеждат в хотелите по всяко време, за твое сведение.
