— Спомням си, че веднъж изпуснах монета от двайсет и пет цента в градската къпалня, вън от басейна. Тя падна между дъските на съблекалните и аз трябваше да лазя по пода, за да я намеря. По онова време четвърт долар беше много пари. Като се придвижвах на лакти и колене, се намерих точно под кабината на Тина Чътланд. Тя беше по-голяма от мен; имаше си вече всичко, което ти знаеш като мъж. Случи се така, че тя се събличаше в момента, когато минавах под нейната фамилна съблекалня. Можех да продължа и да не я гледам, но не направих това. Останах на място, точно под нея, не откъсвах поглед от нея. Тя се съблече съвсем гола. Можех да докосна нейните крака, беше толкова близо. Тя не бързаше да облича банския си костюм. Първо напръска с плажно масло цялото си тяло… — Той замълча и добави: — Но с това не свърши всичко. Аз оставих монетата долу, но продължих да наблюдавам Тина Чътланд от този момент нататък — когато и да отидеше тя в къпалнята и влезеше в своята кабинка, аз отивах за моя четвърт долар. Заедно с един мой приятел прекарахме голяма част от лятото там и опознахме Тина Чътланд наистина добре. Дори сега бих могъл да ти изброя всичките бенки по нейното тяло. Най-после филмът се изтърка и ние престанахме да ходим там. Какво, всъщност, се опитвам да ти кажа? Това, че за млади момчета е нещо обикновено да дебнат и да наблюдават голи жени. Това е продължило милиони години, може би и повече. Ти не искаш да превръщаш това в навик за цял живот… но някои от нас го правят! — Той се усмихна съвсем искрено. — Такова нещо и ти си изживял за известно време. За това си използвал и телескопа, нали, Джъстин? Имал си прекрасен поглед към спалнята на Черил Крой. Аз се върнах и проверих.
Лицето на момчето беше станало яркочервено, погледът му насочен надолу към зацапаните му с кал обувки. То преглътна един път и леко поклати глава в знак на съгласие. А после, някак си задавено продума:
— Това стана съвсем случайно!
Болд почувства, че го облива топла вълна на облекчение. Обгърна го с една ръка и отидоха да седнат на скамейка, откъдето се виждаха училищните игрища. Тревата беше все още зелена, като през лятото, небето все още навъсено, каквото беше от сутринта.
— Никога не съм я виждал гола или нещо такова! — каза момчето с глас, който звучеше съвсем неубедително. — Господин Чеймбър каза, че аз бих могъл да се включа в програмата „Махленско наблюдение“, а този глупав телескоп се оказа безполезен за наблюдения на звездите при всичките тези градски светлини, облаци и всичко останало. Можех да виждам ясно само надолу, по посока на северния край на езерото; виждах и велоалеята. Не бях мислил да използвам телескоп, но видях филм, в който едно момче наблюдаваше събличане на жени с телескоп. Не зная, но това ми даде просто една идея. Така започнах да проверявам къщите нощно време, за да разбера какво би могло да се види.
— И видя Черил Крой?
— Тази лейди, там долу? Е, да. Но не съм я виждал гола, кълна се! Видях много неща и в много къщи. Хората не завесват прозорците напълно, оставят процеп, през който могат да се видят много неща с телескопа. Но нищо неприлично не съм видял — просто хората вечерят или гледат телевизия, нищо повече.
— Кажи ми за нощта, когато тя беше убита.
Джъстин Левит се изчерви. Започна да говори, но спря.
Болд имаше желание да го прегърне.
— Истината никога не причинява болка, Джъстин! Не я прикривай, освободи се от нея, нямаш нужда да я маскираш.
Болд почувства, че момчето преживява всичко отново.
— Видях я през онази нощ. Нищо мръсно. Просто я видях, това е всичко.
Болд забеляза, че липсваше в гласа на момчето онази убеденост, на която се надяваше. Той изгледа Джъстин насмешливо; момчето гледаше към игрището.
— Не посмях да кажа нищо. Вие не познавате майка ми. Тя би ми нашарила гърба, ако узнаеше нещо от всичко това.
— Ти видя и него, нали, Джъстин? Видя убиеца?
— Аз не знаех! — Момчето се огледа наоколо, сълзите му течаха. — Кълна се в Господа, не знаех. Иначе бих повикал полицията. Кълна се, бих го направил.
— Добре, добре, Джъстин!
Той заклати глава.
— Не! Не разбирате ли? Ако бях позвънил…
Болд посегна да го погали с ръка, но вместо това я постави върху облегалката на пейката. Гърлото му беше засъхнало от вълнение. „Хайде, момчето ми, говори по-нататък“ — чувстваше, че има желание да му каже, но се въздържаше.
— Не знаех какво да правя. Как трябваше да им обясня?
— Какво видя, Джъстин? Видя ли го?
— Боже мой! — Госпожа Левит се приближаваше с бързи стъпки към тях. — Не мога да повярвам!
— О, гадост! — каза момчето и стана.
Болд също се изправи.
— Вие сте много амбициозен, лей…
— Той се маха, мам! — изрева Джъстин Левит и прикова майка си на място. — Чакай ме в колата!
Долната челюст на госпожа Левит се отпусна.
— Аз разговарям с господин Болд. Ще свърша след минута. Това е личен разговор, мам. Личен. Постоянно говорите за уважение към моята личност, а какво правите?
— Джъстин? — каза тя побледняла. Отказът беше заплашителен, но като не получи отговор — момчето стоеше на мястото си и чакаше — тя отстъпи и се отдалечи, изненадвайки Болд.
