— Аз наистина съм щастлива, че ми позвънихте. Аз съм възбудена, дори малко уплашена, защото преди малко си играехме един с друг. В момента съм всичко друго, но не и професионалист. Разберете само едно нещо в моята работа: това е да напускам офиса след вас. Ако не мога да правя това, не бих издържала дълго. Нямам предвид разговорите по следствието. Не сега. Но когато дойде време за вечеря, винаги ми се искаше да затворя вратата, ако това ви харесва. Бих искала да бъда за малко с Лу Болд — само ние двамата, знаете ли това? Детективът психолог най-добре мисли за работата само в службата. — Тя го пусна и с меката си топла ръка го погали по бузата. — Как се владеете при всичко това?
Той кимна, като не искаше тя да си махне ръката, което тя направи. Нейното докосване го промени изцяло. Бяха минали много седмици, откакто никой не го беше докосвал, и много месеци, откакто не беше изпитвал някаква форма на физическа нежност. Вълна на спокойствие премина през него. И това съвпадна с нежния плисък на водата върху стената под тях. Изведнъж се почувства свободен от всякакви тревоги. В този момент знаеше, че тя е неговата опора. Тя би могла да го въодушеви.
— Всичко е наред, мисля. Радвам се, че ви виждам извън офиса, Дафи! Разбирате ли? — Той затвори очи и пое шумно въздух през ноздрите си, а студеният влажен бриз жилеше лицето и дробовете, и си играеше с неговата коса. После издиша поетия въздух през устата на няколко интервала.
— Разбирам! — каза тя, като го хвана за рамото и го поведе напред.
Вървяха така няколко минути. Уличен музикант свиреше „Мистър Божанглес“ на разстроена хармоника.
— Позволете ми един въпрос — каза той като отминаха, — преди да отидем на вечеря. — Намигна й. — На какво може да се дължи фактът, че убиецът залепва устата на една жертва, а на другите не?
— Това би могло да е продиктувано от обстоятелствата. Предполагам, че имате предвид Кейт Дехавелин. Тя беше намерена навън, което показва, че се е опитала да избяга. Това предполага съвсем различна комбинация от условия.
— Без това.
— Без това? Бих казала невероятно. Той има система, установен ритуал, който означава нещо за него, дава му цел. Той вярва, че прави нещо за някого — вероятно за своя Бог — може би в отговор на някакви гласове, които чува. Въпреки всичко, това е един отработен ритуал. Достатъчни доказателства имаме за това, въпреки че не разбираме напълно всички елементи на неговата рационализация. Повече от вероятно е той да размишлява и когато е при своите жертви. Контролира се, но действа спонтанно, планира, но все пак импулсивно. Въпреки наличието на такава ирационалност, мисля, че е невероятно да се отклони изцяло от своя ритуал. А може би този ритуал е единственото нещо, което го крепи. Ако неговият ритуал потръгне лошо, той може да попадне на нас.
— Какво ще кажете, ако имаме работа с някакъв дубльор? И какво мислите, ако дубльор е някой от нас?
Тя спря. Отново туристите започнаха да ги обхождат. Тя го гледаше втренчено.
— Пак питате за това?
— Нали чухте?
— Някой от нас? — Тя беше потресена.
— Дикси казва, че би трябвало да е така. А той знае твърде много.
Тя притисна ръцете си плътно до тялото, като че изведнъж й стана много студено. Продължиха да се разхождат. Тя гледаше сега напред и след доста време каза:
— Сигурен ли сте?
— Три от жертвите са убити по малко по-различен начин, Дафи. Няма твърди доказателства, но аз го чувствам, Дикси също.
— Боже господи! — В тези думи прозвуча цялата тежест на истинска съпричастност. — Ако се опитвате да ме изплашите, добре го правите — добави тя.
— Съвсем не. Дискутирал съм това единствено с Дикси. И с никой друг. За нещастие — каза той след кратка пауза, — длъжен съм да предвидя всякакви възможности. Това е част от работата. — Почака около минута и продължи: — Вие сте експерт по нашите хора. Ако търсех някого в нашата служба, то по-добре би било да се махне, след като толкова неща зная за него.
— Добре. Слушам — каза тя с познатия глас на доктор Дафи Матюс.
— Какво би могло да го мотивира? Какво го кара да действа?
Тя мисли доста продължително, преди да отговори.
— Вероятно имате предвид психопатична личност, като говорите за някакъв дубльор. Той е предумишлен убиец, който убива заради предизвикателството, което го забавлява. Психопатите са сложни индивидуалности. Не можете да ги смесвате и да правите генерални, валидни за всеки от тях заключения.
— Но ако трябва да… Какво все пак може да го мотивира?
— Един дубльор би могъл да мотивира действията си с нещо от рода на личния роман — реален или въображаем — свързан с предизвикателство.
— Което означава?
— Което означава, че той просто се увлича от едно перфектно повторение на престъплението. Ако е полицай, това може да бъде и игра. Може би ви предизвиква, за да забележите разликата между отделните убийства.
— В такъв случай, това може би е насочено към мен лично? — запита Болд.
— Може би. Всичко може да бъде. А вие къде сте сега?
— Просто мисля на глас, това е всичко. Трябва да взема предвид всички възможности.
