— Така казахте. — Тя го погледна с приповдигнати вежди. — Не ми харесва мисълта за такова нещо. Не бих искала да бъда на ваше място.
— Това ни изравнява! — Той се загледа в нея. Перфектен профил, слабо повдигнат нос. Точно както трябва. Чиста порода. — С една дума вие казвате, че някой ми поставя психологически звънец, дублирайки убийствата, и същевременно работи някъде близо до мен.
— Това е ужасна мисъл!
— Но е възможно, нали?
— Да! — Тя почака, преди да продължи. — Има още нещо, нали, Лу?
— Да, има.
— Искате ли да го кажете?
— Предполагам, че съм длъжен.
— Не, не сте длъжен. Само ако желаете.
Той избягваше това до сега. Беше стаено дълбоко, недосегаемо. Но непрекъснато го дразнеше. А и той нямаше голямо желание да го разплете. Беше достатъчно неприятно дори да се признае.
— Случаят Йергенсен — каза й.
Тя не каза нищо.
Той говореше тихо.
— Веднъж с Крамер говорихме за това, и от тогава все ме безпокои. Въпросът е, че аз трябваше да се справя с натиска от най-различни страни, да се занимавам с хиляди неща в тази работа… но цялата тежест на случая остана върху мен.
— Аз ви слушам — каза тя със своя загадъчен, леко южняшки глас.
— Работата е там, че… Това, което ми лази по нервите, е, че се оставихме да ни люшкат. Поддадохме се на настроенията на хората.
Те бяха изминали доста голямо разстояние, сега се обърнаха и очакваха светлините.
Тя го изучаваше с млечно шоколадовите си очи.
— Окей! — каза.
Той я изгледа учуден.
— Но това съвсем не е окей според мен!
— Защо?
— Защо ли? — попита той недоверчиво, а през това време светлините се смениха и те пресякоха. — Защо? — повтори въпроса. — Нима не разбирате? Йергенсен беше невинен!
— Наистина ли?
— Той не беше убиецът!
— Но беше ли невинен?
— Вие се хващате за семантиката.
— Да.
— Не, той може би не беше съвсем невинен.
— А можехте ли да предотвратите това, което стана? Можеше ли някой да го предотврати?
Той я хвана за рамото и я насочи към някаква конструкция, вървейки след нея. Като се изравни с нея, каза:
— Това е то, за което и аз се питам. Точно това е. Но не бях убеден. Ние нямахме сериозни доказателства. Нищо! Но аз не исках всичко да свърши, като всеки друг. А не трябваше да падат толкова ниско. Моето бездействие доведе до убийството на човека. Не можете ли да разберете?
— И така, ваша е вината за смъртта на Йергенсен? Само ваша?
— Не казвам това, по дяволите. Зная, че не е толкова просто…
— Не е — прекъсна го тя. — То е точно толкова усложнено и оплетено, колкото вие искате да го направите. Мнозина от моята професия смятат, че всичко е маскирано. Вие можете да изберете да създадете каквото си искате извън нещата. Какво мислите за това?
— Мисля, че това е твърде опростено. Има толкова неща извън нашия контрол. Ако всичко е замаскирано и гримирано, тогава защо аз не мога да реша тези убийства, въпреки че желая това? Защото и убиецът участва също. Той прави всичко така, както той иска, което прави нещата много по-комплицирани. Имате кръстосване на интереси. Съвсем не мисля, че вашата работа е лека, Лу, или че има просто решение за случая. По начина, по който подхождате, начина, по който възприемате и чувствате нещата, зависи единствено от вас. Вие можете да носите в себе си смъртта на Йергенсен, но можете и да я зарежете. Решението може да бъде само ваше.
— Вие го правите да звучи толкова леко.
— Може би това е действително лесно.
След изкачването до ъгъла завиха надолу по Трето авеню. Авенюто беше изровено, защото се намираше в процес на реконструкция, продължила години. Към центъра беше по-спокойно.
— Да — каза най-после Болд. — Може би е така.
Тя го хвана под ръка и попита:
— Имате ли нещо против?
Той поклати глава и стисна ръката й.
— Най-тежкото в този случай е, че той, убиецът, остава все още на свобода. Това ти влиза под кожата и започва да гнои. Да решиш едно единично убийство е нещо, макар и доста трудно. Но да предотвратиш следващо убийство е съвсем друго. Ние не сме подготвени за това. Всеки път, когато открием нова жертва, аз приемам, че е мой провал. Наистина никога не се бях чувствал по този начин преди този случай. Продължавам да мисля, че той засяга само мен. Аз съм този, който загива, а не жените, които той убива. Бих искал да нападне мен.
Тя потрепери.
— Не говорете така, Лу! Каква страховита мисъл!
— Как да се преборя с това чувство за провал, докторе?
— Ваша ли е вината, че той все още е на свобода?
— А не е ли?
— По едно нещо вашият случай не е единствен. Това е лошата концепция. Трябват поне двайсет или трийсет служители за този случай в щатски мащаб. Винаги съм вярвала, че ако имаше достатъчно данни, досега да сте го хванали. Никой не желае да отстъпи контрола на другиго. Една от най-великите човешки цели е да останеш в контрола, в управлението — да доминираш дадена ситуация. Досегашният неуспех ли ви яде отвътре, или липсата на контрол над положението? Не ви ли безпокои фактически това, че играта е негова, а не ваша?
Той се спря пред входа на „Брас Грил“ и я погледна. Ухили се и каза тихичко:
— Знаех си аз кого да повикам.
— Радвам се, че го направихте.
