— Достатъчно за работата, нали? — попита той, като задържаше вратата отворена. — От тук нататък ние сме просто една двойка, излязла навън да прекара вечерта.
Отвътре се чуваше класическа музика. Огромни витрини гледаха към пристанището, осеяно със светлините на фериботи, товарни кораби и танкери.
Той каза:
— Не съм сигурен, че си спомням как да бъда просто като всички хора. И това е от много, много отдавна.
— О, сигурна съм, че ще си спомните — каза тя. — А каквото не си спомните, аз ще ви науча. — Тя сви устни, вдигна нос към него и се ухили.
— Това звучи окуражаващо.
— Възможно е.
Стъклените врати се завъртяха и се затвориха. Болд погледна през рамо към отражението си на витрината. За момент видя себе си не със собствените, а с нейните очи.
Тя го подръпна за рамото.
— Вътре сме вече — каза. — Няма отърваване.
— Не — каза той. — Не предполагам, че има.
— Двама ли сте? — попита оберкелнерът.
Болд кимна.
През следващите три дни Болд си мислеше за вечерта с Дафи. Питаше се дали неговото нетърпение да я покани вкъщи беше предизвикано от топлата привързаност към нея, или от подсъзнателното желание да накаже Елизабет за нейните афери и за разрушаването на техния брак. Неговият неуспех да я убеди дали се дължеше наистина на нейното нежелание, или беше отказала, защото се е съмнявала в неговата сексуална адекватност — нещо, което го тормозеше през последните няколко месеца. Не би могъл да си представи, че е неспособен да се възбуди с една жена като Дафи, лежаща гола до него. Но не би могъл да бъде сигурен също, и такава мисъл за възможен провал присъстваше постоянно в неговото съзнание. Ще се свия на топка и ще умра — мислеше.
Отново го разтревожиха въпросите на следствието, въпреки факта, че вече беше въоръжен с нова, богата информация: курсът по готварство на Черил Крой, за който уведоми една от участничките, е бил посещаван от всички жени, но се изключва като място, където убиецът подбира своите жертви; приспособлението на Крой за дистанционно управление на телевизора носи само нейни отпечатъци; датите на покупката на млечните продукти, намерени в хладилника, показаха, че са от петък и събота, но касови бележки не са намерени, които да потвърдят; книжната кибритена клечка, намерена при навеса зад къщата на Крой, имаше частични отпечатъци от палец — вероятно на убиеца, отпечатъци на част от длан, снети от оградата зад къщата на Крой; снимките с отпечатъците на гуменки, както и заснетите следи от гумите на фургона, открити под съседния навес. Следственото управление считаше, че човекът, който е носил тези гуменки, е тежал от сто двайсет и осем до сто трийсет и четири паунда, значително по-малко от теглото, определено по отпечатъка на обувката „Рокпорт“, намерен в калта в района на убийството на Кейт Дехавелин. Следата от обувката показваше седми-осми размер, докато размерът на гуменките беше девет и половина, което беше доказателство за различни извършители на тези престъпления, за участие на все още непознат чужденец или дубльор. Болд ставаше все по-уверен в наличието на двама убийци. Той вече трябваше да сподели тази версия с още някой, освен с Дафи и Диксън. Без допълнително доказателство за наличие на дубльор, формирането на съдебно дело с такива противоречиви данни, би било много трудно: Болд би трябвало да движи нещата много внимателно сега, ако не иска да представи на съда несъстоятелна информация и всичките му усилия да се провалят в съдебната зала.
Той чувстваше нарастващо разочарование. Абсолютно нищо ново не беше разкрито през последните три дни. Беше направил опит да се срещне с Джъстин Левит, за да продължи неговия разпит, с надеждата да изкопчи нещо ново от неговата памет, както често се случва с живите свидетели. Но родителите на момчето настояваха да му се позволи поне няколко дни отдих, за да се „почувства момче отново“. Болд не възрази срещу това, а и не можеше да обоснове никаква пресираща нужда от ново интервю.
Часовникът на времето продължаваше да тиктака. Болд нямаше възможност да узнае кога или къде ще стане следващото убийство. Всеки момент телефонът можеше да иззвъни и да се добави още една жертва в списъка.
Той почукваше нервно по бюрото с писалката си, докато проучваше подготвения от Ла Моя километричен списък, в който се каталогизираха стотици покупки, продадени в различни магазини, където са пазарували жертвите в деня преди своята смърт. Маркира случаите на съвпадения в два или повече списъка. Имаше някъде връзка между отделните жени. По някакъв начин убиецът беше ги срещнал. Може да е било при пазаруването в магазина? Може би на бензиностанцията? В ремонтното ателие? Доставчикът? Или са се хранили на едно и също място? А може и да е наблюдавал? Прегледа списъците и констатира, че Ла Моя е покрил с тези данни четири дни, предшестващи всяко убийство.
Униформена жена заобиколи преградата на неговия офис и погледна защипаните с кламер документи. Лицето й беше луничаво и обгоряло от слънцето. Тя му каза:
