— Лу, неидентифицирана жена кавказки тип е изхвърлена на брега при Алки Пойнт. Доктор Диксън ви очаква там. Смята, че трябва да я видите. Има нещо общо със сегашния ви случай, но не каза какво е.
Болд вдигна сакото си от облегалката на стола.
— Кой се занимава със случая?
— Браунинг и Боби Гейнис. Боби беше изтеглен от „Особени нападения“.
— По дяволите! Да изтеглят Браунинг и да го поставят с Ла Моя! Искам да остане с него по проверките. Кажете му ясно, моля!
— А кой ще…
— Аз ще се заема засега и ще видя какво ще правим по-нататък.
Изхвърча навън.
Денят беше мрачен, а бреговата линия се губеше на места, скривана от движещи се валма гъста мъгла, идващи откъм водата. Мъглата се виеше и падаше като сива пелена, потулвайки голяма група полицейски персонал. Болд вдигна яката си и се спусна по скалистия бряг към мястото, където лежеше тялото, или каквото беше останало от него.
— Гейнис? — извика с надеждата някой да се обърне и беше изненадан, когато красива блондинка на около двайсет и пет години се приближи към него. Тогава си спомни, че Шосвиц беше говорил за привличане на хора от специалните сили — дивизиона по изнасилвания, и дежурният служител беше казал, че Гейнис е от „Особени нападения“.
— Лу Болд — представи се той.
На тази светлина кожата й беше маслиненозелена, а устните й овлажнели.
— Да, зная. Срещнахме се миналата година на едно от коледните празненства.
Той кимна, но не можа да си спомни. Твърде много лица се срещат по коледните празници. Много хора и много пиене. Той никога не говореше прекалено за тези неща; обикновено изяждаше два сандвича и се измъкваше рано.
— Аз изтеглих Браунинг от това следствие, ще продължа с вас.
— Вие? — възкликна тя, но бързо се съвзе и добави: — Да, сър!
— Може и без „сър“, Боби. Вашето име е Боби, нали?
— Барбара, в действителност. Но всички ми казват Боби.
— Аз съм Лу.
— Прекрасно. Защо вие? Нали сте в полицията по убийствата?
Болд я хареса веднага: небрежна и сигурна в себе си, плюс това много женствена.
— Имам специален интерес към този случай. Какво знаем до сега?
— Грозна картина! — каза тя.
Те стояха на около трийсет стъпки разстояние и въпреки това зловонието дразнеше носа.
Гейнис каза:
— Подводният свят е изгризал плътта от ръцете и краката, голяма част от лицето. Кожата липсва. Тя представлява просто каша.
Болд отиде нататък да погледне. Извади носната кърпичка и я притисна към носа си. Беше виждал безцветни, разложени тела. Да се каже грозно е съвсем меко. Морето се разправя с труповете по своя начин.
Доктор Диксън изследваше Джейн Доу. Нейните ръце и крака представляваха бели излъскани кости. Плувният костюм беше покрит със спечена кал.
— Какво имаме, Дик? — попита.
Диксън го погледна през рамо, книжна маска покриваше долната част на неговото лице.
— Чаках да дойдете. Нашите морски приятели са се потрудили доста.
Диксън забоде пръста си в останките от някогашното лице. Болд погледна настрана. Диксън много често се занимаваше с разложена плът. Що за работа?
— Причина за смъртта?
— Не мога да кажа със сигурност, Лу. Не искам да кажа, че правя вашата работа по-трудна, отколкото е, но вижте тук. Ето защо помислих, че би било по-добре да дойдете.
Болд се наведе до Диксън, като притискаше кърпичката плътно към носа си. Патологът защипа меката, гъбеста тъкан на гърлото на жената.
— Твърде много плът липсва, за да бъдем абсолютно сигурно, но вижте откъде рибният свят е започнал да ръфа — от шията? — Той показа една линия около гърлото. — Натъртвания пълни с кръв. Кожата е разложена, а кръвта се просмуква през епидермалния слой. Рибният свят се насочва първо към такива места.
Болд се опита да поддържа професионално поведение, но чувстваше, че се намира на границата на повръщането. Колко подобни тела беше видял? Защо все още го тревожеха?
— Каква е вашата версия, Док? — запита с глас, приглушен от носната кърпичка.
Диксън стисна сиво-белия хрущял на трахеята.
— Какво ни показва това нарушение тук, Лу? Не е ли бил упражнен продължителен натиск?
— Удушена?
Диксън го погледна.
— Не мога да кажа със сигурност, докато не я поставя на масата. Мисля, че това си заслужава безпокойството, Лу, иначе не бих ви повикал.
— Не толкова много, Дикси.
Диксън заговори с увереност.
— Какви са шансовете при пътуване по вода да е станало такова произшествие с подобно удушване? Това е моята линия на проучване, но ще ви кажа още сега, че такава вероятност не може да има въобще. Тя е била удушена от някого. Разсъдете сами: може и да няма кръст върху гърдите; може и да не изглежда надупчена като игленица — както изглеждаха другите — но колко удушвания на жени имаме годишно? Колко от тях са в такъв вид? Погледнете наоколо! — Той посочи. — Този човек я е душил жестоко, Лу. Същата търговска марка, както при други в последно време. Слушате ли ме? Познавам ви. Искате всичко да бъде перфектно. Съгласен съм, но по-добре разгледайте съвсем подробно този случай. Добре ли е, че прехвърлят към нас хора от „Особени нападения“?
— О, значи това било! Вие не я харесвате? — каза Болд и насочи погледа си към Боби Гейнис.
