Болд спря касетофона и сложи касетата в джоба си. Дафи го погледна и му показа, че трябва да оставят Джъстин на неговата майка.
— Аз не би трябвало да я оставям при него, но той е малолетен и не съм съвсем сигурна в законите против насилието. Ние бяхме просто щастливи да получим съгласието й въобще — поясни Дафи веднага щом останаха само с Болд.
— Вие действахте много добре.
— Можехме да постигнем и повече.
— Бих искал да опитам пак.
— Но не днес. Нищо хубаво не би се получило днес.
— Вие изглеждате уморена.
— Това е изтощително. Странно чувство, нали? Той беше под хипноза, а всички ние седяхме и гледахме.
Той кимна.
— Аз също го почувствах. Да! Добра работа, Дафи! Трябва да опитаме пак по-скоро.
Тя повдигна рамене и каза с известна доза фатализъм:
— Случи се сега, защото е трябвало да се случи.
Болд я погледна особено. Мразеше моменти като този.
— Истината, Лу, е, че тази мисъл ми дойде още миналата седмица, когато бяхте при мен и ме попитахте за евентуален разпит на момчето. Тогава си помислих, че можем да опитаме с лека хипноза. Но пациентът трябва да има желание за това, иначе методът не работи. Това, което направих, им внуши чувството за сигурност. Това не можеше да стане по рано. Той трябваше да бъде готов, в противен случай нищо нямаше да се получи.
— Искам да опитаме отново колкото е възможно по-скоро.
— За това трябва да получим писменото съгласие на родителите, да проведем сеанса без тяхното присъствие, както и разрешение от канцелариите на прокурора.
— Не мисля, че ще имаме проблеми с родителите. Майката сигурно видя колко много можем да научим от него. Бихте ли говорили с нея?
Тя кимна и прогони умората си като разтърка горната част на носа си.
— Сигурно! — каза тя.
— Да вечеряме по-късно?
— Благодаря, Лу! — Тя се пресегна и нежно стисна ръката му. — Не мисля, че можем. Не тази вечер.
— Заета? — запита той с почти детска наивност.
Тя му се усмихна с покровителствен поглед, което го обиждаше.
— По-късно през седмицата, става ли? — попита тя, без да отговаря на неговия въпрос.
— Сигурно — отвърна той с очевидно разочарование. — По-късно тази седмица. — Предаде й лентата и добави: — Трябва да я придвижите чрез Шосвиц. — Обърна се и тръгна по застлания коридор, минавайки край десетките служебни кантори в пренаселеното помещение.
Шосвиц каза на Болд:
— Слушайте, докато човъркахте в мозъка на момчето, аз се занимавах с въпроса за цветята. Няма да бъде лесно. Правилно? Повечето от изкуствените цветя с коприна се произвеждат в Тайван. Как можеш да заложиш на дистрибуторите, половината от които говорят развален английски, а и не са много петимни да разговарят с полицията? Вероятно нямат и зелени карти. Шибана работа.
— Какво бихте казали за цветарките?
— Крамер се занимава с това. Помислете! Проверихме жълтите страници: повече от сто и деветдесет цветари, над шейсет постоянни магазини, десет снабдителски компании, още двайсетина смесени регионални търговци — говорим за голямата индустриална лига в бранша. Добавете още и броя на универсалните магазини и на тези за подаръци, които продават копринени рози, и ще видите пред какво се изправяме.
— Това е началото. Ами лабораторията? Всички цветя не могат да бъдат съвсем еднакви, вярно ли е? Червените нишки, които открихме, могат да ни подскажат нещо.
— Ще помоля. Може и да сте прав.
— Аз ще говоря с тях — предложи Болд. — Трябва да разговарям с тях и за квитанциите, които намерихме у Джейн Доу.
— Има ли нещо ново?
— Ще разбера.
— А по отношение на Джейн Доу — каза Шосвиц, — как стана така, че вие поехте този случай?
— Дикси искаше да я видя, тъй като имаше рана на шията. И е права, Фил. Страхотно сходство. Следвам урока си от случая Йергенсен — проучвам всяка следа, каквато се открие.
— Не зная, Лу. Не зная.
Болд сниши гласа си.
— Какво бихте направили, ако ви кажа, че може би имаме работа с двама убийци, и че един от тях може да е в това управление?
— Бих казал, че имате халюцинации в главата си.
— Не се шегувайте, Фил!
— Не усложнявай работата повече, отколкото вече е усложнена, Лу! Правило номер едно! Правилно?
— Имаме следи от гуменки под навеса зад къщата на Крой, различни следи при Дехавелин — различни ръстове, различно тегло. Устата на Дехавелин бе залепена, докато на Крой не беше. Несъответствия. Значи двама различни хора.
— Може би. Но доколкото зная, ние третираме Джейн Доу като неидентифициран труп. Временна стъпка, правилно? Не танцувайте по хлъзгави терени, Лу. Изясняването на историята с цветята ще отнеме време. Добре би било, ако успеем да стесним кръга, да намалим броя на магазините до петдесет-шейсет. Боже мой, това би отнело около шест месеца само за обработка на данните. Вие си вършете работата, както смятате за целесъобразно. Кой съм аз, за да споря с вас? Ваша е ролята, правилно? Продължавайте по същия начин. Само не се увличайте по странични следи.
— Бих искал да получа разрешение за влизане в къщата на Норвак. Ако можем да се доберем до нейните отменени прегледи, ще разберем кой е зъболекарят, от който ще можем да вземем някакви снимки за сравнение.
