— Това ще ни забави, Лу. И двамата прочетохме доклада на Ейб. Той не може да идентифицира онези следи от обувки.
— Напротив, той е сигурен, че са от една и съща обувка.
— Не може да го докаже, Лу. Нали и двамата сме чели един и същи доклад. Той не може да убеди нито един съдия. И двамата го знаем. А и Ейбрамс е достатъчно ясен.
— Бихте могли да опитате.
— Ще се опитам.
— Сигурен съм. — Болд в нещо се колебаеше. — Напомнете на Крамер да пази в строга тайна всички детайли по въпроса за цветята. Не искаме да изпуснем това също. А може да се окаже и единственият път към престъпника. Не искам да се раздухва.
— Разбрано. — Той се колебаеше. — Не съм сигурен дали искам да зная за какво беше схватката между вас.
— А искате ли, наистина?
— Мисля, че да.
— Беше ни подслушвал пак. Подочул ме да казвам, че момчето е видяло лицето на убиеца и той разтръби това на половината етаж. — Болд премисли още един път и добави: — Това е безотговорност, Фил. Аз не му вярвам.
— Той е добре организиран и е добър в бумащината. Вие и аз бозаем от този департамент. Кога за последен път сте пуснали собствен доклад? Трупате само записи през цялото време. Той е добър в това, което прави. Имам нужда от него.
— Той претендира за полска работа, за работа извън канцеларията. Ревниво се стреми да се бърка в неща, където не трябва. Една секретарка е достатъчна за бумащината. Ла Моя е два пъти по-добър детектив от него. Ако неговият баща не беше…
— Достатъчно! — Шосвиц го прекъсна. — Да не откриваме нов фронт тук.
— Но това е същността, нали? — Той се обърна и напусна офиса.
Младият лабораторен техник носеше армирани очила и бяло сако. Говореше с нисък глас и погледът му беше насочен към Болд.
— Използвахме същата процедура за тези квитанции, които се използват за ценни книжни материали, претърпели повреди от вода при пожарогасене. Техниката е изсушаване при ниска температура, при което се отстранява всякаква влага. Ние не сме оборудвани добре тук, затова ни трябваше повече време. Принудихме се да се договаряме с външна независима лаборатория в Сан Франциско.
Той заведе Болд горе при шкафа, където двете квитанции бяха запечатани в плътна прозрачна пластмасова материя.
— Тази особена хартия — рециклирана — е чувствителна към въздушната влага и затова, съгласно процедурата, те бяха херметично запечатани за съхранение.
— И какво представляват?
— Прекарахме ги през мелницата, детективе. Хартията е рециклирана от фирмата Уествако тук, в Уошингтън. Този запас се използва като безкарбонатна добавка в продаваните на дребно квитанции. За нещастие, закрепващите химикали в безкарбонатната хартия са неустойчиви — разлагат се, поради което в този случай мастилото беше загубено напълно. Успяхме обаче да установим печатния номер на фактурата в горния десен ъгъл — той посочи ъгъла на бланката, — и името на компанията ето тук, — каза и очерта един мислено съществуващ кръг около абсолютно празно пространство. — Фактурата носи номер хиляда седемстотин осемдесет и шест, серия четиридесет и пет от компанията „Спийди Бий Драй Клийнинг“ на Четвърто авеню. Цялата възможна информация е тук. — Той подаде на Болд напечатан лист хартия. — Страхувам се, че сме загубили всякакъв шанс да открием име или инициали поради мастилото, но както виждате, изчоплихме първата половина на датата: седми юли. Липсва година. Получихме всичко това от четливите следи.
Той посочи второто парче от приложените материали. То беше накъсано и повредено.
— Това беше в още по-лошо състояние. Хартията е от по-ниско качество и е по-евтина, някъде от Южна Америка — не сме сигурни от коя страна е, но от химическия състав знаем, че е чуждо производство — също пакетирана и продавана във вид на различни квитанции. Въпреки очевидните повреди тук имахме по-добър късмет, защото хартията, въпреки че е по-евтина, не съдържа мастила. Не знаем къде е стокирана, но явно не е от същия тип. Загубихме горната третина на квитанцията в процеса на изсушаването. Това е общ проблем. Нямаме дата или име, но разполагаме с пореден номер, вид блуза, цена и такса. — Той посочи един от листовете в ръцете на Болд. — Цената за почистване и гладене на блузата е един долар и седемдесет и пет цента и два долара на парче за възстановяване на две копчета. Зная, че това не е много, но такова качество хартия не издържа на солена вода. Бяхме доволни, че все пак нещо се получи.
— Изчерпали ли сме всички възможности?
— Страхувам се, че да. Това, което имате в ръцете си, е много или малко, в зависимост от това какво могат да ни кажат съдържащите се данни.
Болд благодари на сътрудника и го помоли квитанциите и рапортите да бъдат изпратени в стаята за показания в центъра, както винаги. А той самият се отправи към „Спийди Бий Драй Клийнинг“.
Мъжът зад щанда се оказа виетнамец с добър английски. Не му потрябваха повече от десет минути, за да намери архивното копие на квитанцията. Името върху фактурата беше Джонсън. Без адрес. Наименованието на стоката — памучен пуловер.
— Какво означава това „две“? Два долара? — попита Болд.
