— Ако не я харесаш, няма бизнес. — Делука пресуши чашката и се протегна. — Ще изляза да се поразходя. А вие се свържете с шефовете си и ми кажете дали ще правим герой от Кели.
Босът се насочи към изхода, следван от тихи стъпки. Отвори се врата, проблесна светъл правоъгълник. После останахме сами. Родригес изруга под нос.
— Не мога да направя това, Кели.
— Колко са мъртвите в Уест Сайд до момента, Винс?
— Не са ни дали бройката.
— Аз бях в болницата „Кук“. Нахвърляли са ги из коридорите. Чакат хладилни микробуси, в които да ги съхраняват до изгарянето.
Родригес хвърли поглед към приятелката си, която пушеше цигара и гледаше нагоре към лампата.
Извадих джиесема си и го плъзнах по масата.
— Аз ще вкарам дрогата — рекох.
— А после ние ще се обръщаме на другата страна в продължение на цяла година, а? — засече ме Родригес.
— Делука е прав — обади се Рита. — Бандите и бездруго имат картбланш да продават свободно. Каква е разликата?
— Разликата е, че аз съм ченге, Рита.
— А твоите колеги по униформа доставят дрогата, по дяволите! — Тя скочи на крака и столът й остро изскърца по циментовия под. — Говорим за човешки живот, Винс! Може би за хиляди хора, които ще умрат. За какво? За честта на пагона? Моля те! Преглътни гордостта си и помогни на Майкъл, стига да можеш!
Рита се отдалечи. Двамата с Родригес гледахме огънчето на цигарата й, което подскачаше в мрака.
— Ти си трън в задника ми, Кели! — изрева той.
— Но тя е права и ти го знаеш!
— Мръсно копеле! — въздъхна Родригес, после посегна към джиесема на масата и набра някакъв номер.
Отново седяхме около масата. Аз, Рита и Вини Делука. Пиехме кафе и избягвахме да се гледаме в очите. Родригес не изпусна телефона близо час. Първо говори с шефа си, а после и с кмета, опитвайки се да им обясни защо е наложително общината да се превърне в наркотрафикант. Разговорите не бяха леки, но нямаше как да бъдат други. И в крайна сметка се получи.
— Осигурих ти една последна доставка — обяви Родригес, след като се върна на масата. — Плюс шест месеца спокойствие. Но замесените ченгета изгарят, а складът за полицейски улики става недостъпен за вас.
— Значи трябва да си търсим нов доставчик, а? — направи гримаса Делука.
— Това е единственият начин да се получи.
Мафиотът прехапа долната си устна, за да не избухне в смях. Досега бяха плащали на корумпирани ченгета за малки количества дрога, но днес общината беше готова да им я предостави безплатно. Като на всичкото отгоре и ги закриля. Няма такава сделка!
— Кой ще докара стоката в забранената зона? — попита Делука.
— Аз — отвърнах. — Вече бях там. Мога да влизам и излизам без никакви проблеми.
— Не те ли е страх от шибания вирус?
— При цялото ми уважение, това не е твоя работа. Ще докарам стоката там, където ми посочиш. А сега бих искал да видя какво купуваме.
Делука прегъна показалец. Джони Епъл изскочи от мрака и седна на свободния стол.
— Моите момчета се появиха в магазина на Корееца около три следобед в деня на убийството му — поясни Епъл. — Чакаха ченгето, което трябваше да донесе дрогата.
— Но тя вече е била доставена — възразих аз.
— Корееца ни даде грешен час на доставката — намръщи се Епъл и хвърли някаква снимка на масата. — Този тип се появил от задната уличка час-два преди Кели.
Надвесих се над снимката. Висок мъж, облечен с дълго кожено палто. През рамото му висеше черен сак със златни ширити.
— Моите хора не могат да кажат дали преди това е бил в магазина — добави Епъл. — Все още не са знаели, че Корееца е мъртъв.
— Това ли е стоката? — попитах аз и посочих черния сак.
— А ти как мислиш? — изсъска Делука. Изпитах неволни симпатии към онези от подчинените му, които бяха позволили на непознатия да се оттегли жив.
— Не го познавате, така ли? — подхвърлих.
— Ако го познавахме, сега нямаше да си губим времето в празни приказки.
Плъзнах снимката към Родригес, който поклати глава.
— Рита?
Тя погледна снимката.
— Никога не съм го виждала.
Почуках с пръст по размазаните черти на лицето от снимката.
— Значи този тип изскача от нищото, влиза в магазина на Корееца и ви отмъква стоката.
Джони Епъл кимна. Пропусна да добави, че двама от хората му са били свидетели на това, но не са се намесили.
— Нищо не сочи, че този човек има нещо общо с чувалите за трупове — обади се Рита.
— Има още — каза Джони и хвърли на масата нови две снимки.
Същият тип се отдалечаваше по задната уличка в Уест Сайд.
— На тази тук увеличихме фокуса и установихме, че нещо стърчи от джоба му — добави бандитът.
— Прилича на парче кожа — вметна Рита.
— Това е торбичка от противогаз — рекох. — Какво има на другата снимка?
— Палтото му леко се разтваря, докато слиза от тротоара — отвърна Джони и опря показалец във фотографията. — Носи скрита пушка под него. Може би на ремък през рамото.
Тримата се надвесихме над снимките, а Вини Делука се нагърби с обобщенията.
— Човекът е дошъл подготвен — рече той. — Влиза в магазина с противогаз и пушка.
— Което означава, че е знаел за изпускането на заразата — добавих аз.
— Часове преди официалното съобщение — каза Рита.
