Една и съща мисъл продължаваше да ме мъчи. Ако не бях приела, че Кари Гретхен вече не е на тази планета, щях ли да спра да я търся? Тревожех се, че да. Пътят на най-малкото съпротивление е да пращаме кошмарните хора в архива, да ги замитаме толкова дълбоко в съзнанието си, че да спрем да мислим за тях. Не очакваме нищо от тях. Не се страхуваме от тях, не предчувстваме, не предсказваме, не се притесняваме. Бях изхвърлила Кари от ума си отдавна. Не го бях направила само защото бях убедена, че е умряла в катастрофата с хеликоптера. Не можех да понасям повече да живея с нея.
Тя от години нахлуваше в душата ми. Беше като сянка, хвърлена от нещо, което не можех да видя, необяснимо раздвижване на въздуха, звук, който не означава нищо. Живеех в непрестанно очакване, че телефонът ми ще звънне и ще получа следващата лоша новина. Чаках я да ме измъчва или да убие някой друг, да се събере с друг девиант и да тръгне на лов. Непрекъснато се оглеждах за нея — и когато бях с Луси, и когато не бях. След това спрях.
— Искаш ли? — Марино ми предложи цигарата си. — Изглеждаш напрегната. Ще ти се отрази добре.
— Не, благодаря.
— Чудя се дали музиката още свири и какво правят федералните за това, защото можем да се обзаложим, че не им е смешно. — Вдиша с пълни дробове дима и го издиша странично през устата си.
— Луси и Джанет не пуснаха силна музика и не угасиха светлините, защото искаха да развеселят някой друг освен себе си — отвърнах.
Езера и гори се простираха от двете ни страни: вече бяхме минали през Лексингтън.
— Сигурна ли си, че го направиха те?
— Е, не е бил Деси.
— Ще се изненадаш какво могат да правят хлапетата с компютрите. Не много отдавна едно хакна базата данни на ФБР. Май беше на четири или там някъде.
— Деси няма нищо общо с това, на което току-що станахме свидетели. Вероятно идеята е на Луси. Това е от този вид неща, които тя намира за забавни. — Докато го казвах, си мислех за линковете към видеата, които трябваше да повярвам, че са ми пратени от спешния номер на Луси.
Бях убедена, че Кари е проникнала в телефона на Луси. Нямаше как да знаем какво друго е отвлякла, развалила или присвоила — тя смяташе нашия живот за свой, смяташе, че е свободна да ни манипулира, да ни се подиграва, да ни нанася щети и да ни унищожава. Припомних си колко умела беше в причиняването на имплозии, вътрешни сривове, кавги и катастрофи. Ако можеше да ни накара да се самоунищожим, какво друго би й донесло повече удовлетворение? Опитваше се да ни накара да постъпваме по нейния сценарий — и така бе започнало всичко.
— Никога няма да преживея, че я наеха. — Марино говореше за Кари, без да съм му дала повод. — Като си помислиш, федералните създадоха Кари Гретхен като Франкенщайн — добави той и в известен смисъл беше прав.
В някои отношения тя бе зачената, отгледана и превърната в аморално чудовище от своето собствено правителство. След това бе решила да се обърне срещу това, което се бе погрижило за нея, да унищожи цялата справедливост и сигурност, които й бяха поверени. Беше готова по всяко време да застане на страната на всеки, който й е удобен, защото не изпитваше лоялност или любов към нищо друго и никой друг освен към себе си.
— Компютърен инженер към Министерството на правосъдието — каза Марино, — пратен в Куонтико? И ФБР нямаха представа, че са сложили шибан психопат да отговаря за ремонта на техните компютри и системата им за управление на случаите?
— Което се превърна в непоправима щета — добавих.
Криминологичната мрежа за изкуствен интелект се сля с Тройната програма, огромно усилие от страна на ФБР да модернизира остарелите си информационни технологии. Проектът най-накрая бе изоставен преди около десетилетие, след като бяха пропилени стотици милиони долари на данъкоплатците, и аз нямаше как да не се чудя до каква степен това бе станало по вина на Кари.
— По-точно — казах на Марино — се чудя колко от това е предвидила, защото нищо не би й подхождало повече, отколкото да й наредят да се зарови в неадекватен софтуер и управление на данни, които тя всъщност може да е манипулирала и саботирала при създаването им.
— Разбрала си ме правилно, точно това имах предвид — каза Марино. — Гениален луд учен като нея наистина може да прецака всичко, което си науми. Особено ако има нещо общо с комуникации, технологии или компютри.
— Луси също — припомних му. — И ще продължавам да наблягам на тази злополучна истина. Тя направи Криминологичната мрежа за изкуствен интелект. Каквото може да направи Кари, може го и Луси. Точно така биха мислили във ФБР. Че е в тяхната юрисдикция да подгонят Луси. Могат да я обвинят и да й припишат действия и мотиви за всичко, което си поискат, просто защото тя е способна. Достоверно е. И им отива, ако трябва да сме честни.
— Тогава може би Кари е пуснала музиката, за да ги ядоса и да вкара Луси в беля. Да удвои удоволствието и забавлението — каза Марино. — Да се бъзикаш със звуковата система е като да развееш червено пред бик. Не е незаконно, но е тъпо. Не знаем дали Кари не го е направила, за да се позабавлява.
