— Защото е същият аромат, но в момента не съм с него. Освен това не е много разпространен.
Бентън го поръчваше от Италия.
— Казваш ми, че това е твоят специален парфюм. — По обръснатата глава на Марино изби пот. — И близките ти знаят това.
— Точно това казвам — отвърнах. И той мислеше същото, което и аз.
— Като часовниците — каза Марино. — Тази сутрин минах през тази стая и съм сигурен, че часовниците не цъкаха. Не ги чух. Не помня да съм виждал и свещите или да съм помирисал нещо друго освен прах.
— Свещите не са палени. — Посочих една на страничната маса. — И ако вдигна една от тях — направих го, докато говорех, — няма покапал восък, няма кръгъл отпечатък в праха на масата. Сякаш са сложени тук скоро, а стаята не е чистена от доста време.
Очите на Марино се стрелкаха наоколо, часовниците тиктакаха, а дъждът барабанеше по покрива по-силно, после по-бавно, после пак се изливаше като потоп. Вятърът виеше и стенеше, а аз се ослушвах за тактическата група. Включих два алабастрови лампиона и един полилей и те светнаха със слаба светлина. Вековните картини с пейзажи, строгите портрети и стените с дъбова ламперия бяха също толкова тъмни, стаята беше мрачна.
Пред тухлената камина имаше дантела със сложни мотиви и не виждах никакви признаци, че камината някога е била палена. Не долавях тежкия остър мирис на горели дърва и сажди. Не виждах дърва и това ми се стори тъжно. Дори и в слънчев ден би било. Нямаше телевизор, не виждах звукова система или тонколони, нямаше списания или вестници. Не че можех да си представя да чета тук или да поседна с приятел.
Стаята беше огромна и пуста и докато стоях и се оглеждах, долових слаба смесица от други миризми. Прашна тапицерия. Нафталин. Прах имаше по всяка повърхност, прашинки летяха и в лъчите на лампата на тавана. Съмненията ми в икономката на Шанел Гилбърт ставаха все по-големи.
Всекидневната не беше ползвана, нито чистена отдавна. Казах го на Марино, докато крачех към менажерията от старинни сребърни фигурки на животни, наредени на една масичка.
Кон, глухар, бизон, риба със стъклено око, филигранно направени, но мръсни и без живот. Нямаше нищо цветно и свежо. Декорацията беше великолепна, но статична и безлична, освен предметите, които ми приличаха на талисмани, символи, обредни инструменти — и часовниците. Няколко бяха стари колкото къщата, имаше един стенен с формата на фенер и един готически швейцарски часовник.
— Не мисля, че икономката се е грижела достатъчно за това място — казах. Все по-силно се тревожех за тактическата група.
— Главната спалня е в дъното на коридора. — Марино отиде до един прозорец и дръпна тежкото тъмночервено френско жакардово перде. — Доста е отдалечена от входната врата и ако си в леглото, може и да не чуеш, ако някой звънне. — Погледна навън в мрачния дъждовен следобед. Чувах леещата се от небето вода и вятъра, но нищо друго.
— Не знам колко плащат на Елза Мълиган или колко часа работи, но май си пилеят парите. — Продължавах да наблягам на това, защото Марино не се интересуваше от моята домакинска наблюдателност, а трябваше.
Опитах се да си представя Елза Мълиган според начина, по който ми бе описана, виждах големите й очила, щръкналата черна коса. Хайд бе казал, че първото му впечатление било, че става въпрос за семейна приятелка от Лос Анджелис и че изглеждала странен избор за икономка. Очевидно не беше старателна и трудолюбива, поне не и в чистенето. Ако идваше всяка сутрин в осем, какво правеше, докато беше тук? Това, което бе казала на Хайд, ми се стори като още една от историите, в които се очакваше да повярваме, но която не се връзваше.
— Ако Шанел е била в дъното на къщата, само по халат, да се чудиш как тялото й се е озовало близо до входната врата — каза Марино, докато се ослушвах за скърцащо дюшеме, за затварящи се врати, за гласове. — Няма ли начин икономката да е преместила тялото там?
— Шанел не е била убита на едно място, а след това влачена или носена във фоайето, ако това питаш.
— Но избърсаната кръв, която видяхме, когато напръска мрамора — припомни ми Марино. — Може би има още следи, които са били измити.
— Подозирам, че целта на чистенето на кръвта във фоайето е първоначално да останем с впечатлението, че е било нещастен случай. Ако паднеш от стълба, няма да пръснеш кръв навсякъде. — Огледах се и се ослушах за тактическата група. — Ако искаш да примамиш хората да тръгнат по погрешната пътека в началото, е най-добре да почистиш всичката кръв или други улики, които не съвпадат с това, което се опитваш да представиш — добавих, докато чакахме за някакъв знак, че в къщата с нас има още четирима едри мъже.
Заслушах се в дъжда и часовниците. Поривите на вятъра караха прозорците да тракат. Нищо друго не чувах.
— И този човек е знаел, че ще намериш следи от избърсаната кръв и че ще се сетиш какво се е случило. — Марино се приближаваше към мига, в който щеше да изрече неизбежната и злощастна истина, в която вече бях сигурна. — Няма съмнение, че Шанел е била убита там, където е намерена. Очевидно е, нали?
