— Ако съдя по разпръскването на кръвта, да — отвърнах. — Получила е фатално нараняване при срещата с мраморния под. Което не означава, че там е станал първият сблъсък.
— Като че ли някой я е бутнал на пода без много усилие и е започнал да блъска главата й.
— Ако съдим по първоначалния ми оглед, компютърната томография и това, което ми каза Люк, изглежда точно така.
— Това сме го виждали и преди, докторке. — Марино нямаше предвид, че сме виждали такива неща изобщо в практиката си. Намекваше за смъртни случаи, причинени от удар с тъп предмет, които се бяха случили през последната година. Агентът по недвижими имоти Пати Марсико беше пребита до смърт в Нантъкет, младата Грейси Смитърс бе умряла по подобен начин на скалистия бряг на Марбълхед.
— Кари Гретхен обича да разбива така главите на хората. — Той вече бе надушил следата й, бе съсредоточен върху нея и нямаше връщане назад.
— Поне при няколко убийства, които са ни известни.
— Онова в Нантъкет предния Ден на благодарността. После онова в Марбълхед през юни. Тя сменя начина си на действие. Бой, намушкване, стрелба със снайпер, харпун. В къщи, на открито, на кула, на яхта, под вода. Каквото й се прииска.
Наведе се към ръчно изработената сребърна риба на масичката, побутна филигранната опашка с кокалчетата на ръката си, облечена в лилава найлонова ръкавица.
— Това е малко странно. Всъщност е кутия. — Тонът му бе гневен. Той взе рибата, опашката й се заклати, а очите й се взряха в мен. — Тежка е. Сигурно е цялата от сребро. Но не мога да я отворя, защото е залепена. Помирисвам лепилото, значи не е било нанесено много отдавна. Може би докато ни е нямало. Може би по същото време, когато са били навити и часовниците. Не чувам нищо да трака в нея. — Той я разклати леко. — Чуй ме значи сега, докторке. Случилото се с Шанел Гилбърт е на лична основа. Намесен е секс. Не е било влизане с взлом или някакво друго престъпление, което е излязло от контрол и е свършило като убийство. Очевидно това, което виждаме, е извратено и гадно, освен това ни разиграват и ние знаем кой го прави. Разбира се, това е моето мнение. Не съм такъв експерт. Не съм Бентън.
Спрях до камината, за да погледна часовниците при библиотеките от двете страни на голямото каменно огнище, пълни с подвързани с кожа книги.
— Става въпрос за властова игра — казах му. Той бе клекнал до куфарчето с инструменти и го отваряше. — При нея винаги става въпрос за власт. Тя това обича. Властта я възбужда сексуално и я движи. Няма нужда да си профайлър, за да се сетиш за това.
Марино извади малко шишенце с етикет „ацетон“ и се върна при малката масичка до дивана от черешово дърво с черни кожени възглавници. Взе сребърната риба-кутия.
— Да се надяваме, че не е бомба. — Почти се шегуваше. — Ако е, значи трябва да се целуна отзад за сбогом. — Извади камера.
— И аз, между другото.
— Някой е залепил капака и не мисля, че го е направил много отдавна. Искам да знам защо. — Започна да снима кутията. — Другият вариант е да повикаме сапьорите. Може би Аманда Гилбърт ще иска да гледа. Да видим какво друго можем да направим, за да я накараме да си покаже главата.
Бръкна в куфарчето за прах за отпечатъци от пръсти и четки. Аз оглеждах старите книги, докато той проверяваше сребърната кутия за скорошни отпечатъци от пръсти. Намери само един размазан. Взе проба за ДНК и ставаше все по-гневен и по-агресивен. Чувстваше, че го манипулират и му се подиграват. Знаех кога у Марино се трупа напрежение и че всеки момент ще избухне.
— Значи смяташ, че е тя. — Той гневно скъса един пакет с тампони. — Вече няма съмнения. — Това не беше въпрос. Той ми казваше, че няма съмнения. И наистина нямаше. Знаехме го.
— Да — отвърнах.
— И си го мислиш цял ден.
— Не ми излиза от ума, откакто започнах да получавам видеата. — Взимах книги от полиците, отварях ги, търсех някакви знаци, че са значели нещо за някого. — Мисля, че изводът с кого си имаме работа беше очакван.
— Но обикновено се обаждаш на Бентън. — Марино потопи тампона в ацетон. — А с изключение на онова обаждане, когато тръгвахме от къщата на Луси, не си се свързвала с него. Не и дори преди да разбереш, че той е горе в хеликоптера. Изолираш го от всичко.
Не дадох отговор или обяснение. Нямаше да обсъждам Бентън с него. Продължих да разглеждам миришещите на мухъл книги, които до една бяха странни и мистериозни. Риболов с мухи. Ловни кучета. Градинарство. Каменна зидария през XIX век в Англия. Попадала съм на подобни колекции в домове, обзаведени от интериорни дизайнери, които купуват старинни книги на метър.
— По-голямата част от това, което виждаме, е безлично — информирах Марино, но той бе разсеян. — Освен пясъчния часовник, чекръците, свещите, железните кръстове и часовниците — добавих, но той не ми обръщаше внимание. — Те не са част от декора. Но ми се струва, че са събрани по някаква причина и че вероятно символизират нещо. — Не казах нищо повече.
