— Яркия Йълинг получи вест… — изграчи той. — Да нападне Торлби. Казваше къде… кога… и как да нападне. — Скара направи мъчителна гримаса, когато той се задави в хъркаща кашлица. — Има… предател сред вас.
Отец Ярви се наведе напред, свил в жалко подобие на юмрук сакатата си ръка:
— Кой?
— Само Йълинг знае. — Плувналото му в кръв око се прикова в Скара. — Може би седи тук сега… сред вас. — Окървавената му уста се разтегли в усмивка. — Може би…
Трън го удари отстрани в лицето и той се просна на земята. Тя замахна да го удари отново.
— Трън! — изкрещя Скара, притиснала ръка към гърдите си. — Не! — Трън се вторачи в нея, с изкривено от мъка и ярост лице. — Моля те, колкото повече нараняваш него, толкова повече ще те боли. Толкова повече нараняваш всички ни. Умолявам те, имай милост.
— Милост? — Трън се изплю на земята и по белязаните ѝ бузи потекоха сълзи. — Те имаха ли милост за Бранд?
— Не повече отколкото за дядо ми. — Скара усети как очите ѝ се наливат със сълзи. Наведе се умолително напред от стола. — Но ние трябва да сме по-добри от тях.
— Не, трябва да сме по-зли! — Трън дръпна рязко веригата и изправи Асборн на колене. Замахна отново с юмрук, но той просто се усмихна до уши.
— Яркия Йълинг идва! — изхърка той. — Яркия Йълинг идва и води Смърт със себе си!
— О, Смърт е вече тук. — Скифър се извърна и протегна ръка. Стискаше някакво странно парче черен метал. Последва оглушителен трясък и Скара подскочи на стола. От тила на Асборн пръсна облак от ситни капки кръв, той се строполи на земята, а косата му пламна.
Скара не можеше да откъсне облещени от ужас очи.
— Майка Война да ни е на помощ — прошепна Горм.
— Какво направи? — изпищя майка Скаер, скачайки на крака така рязко, че столът ѝ се прекатури назад в тревата.
— Ликувайте, гълъбчета. Аз ви нося средствата, с които да спечелите тази война. — Скифър вдигна високо странния черен предмет и от мъничкия отвор на върха му се изви струйка дим. — Знам къде има още от тези. Реликви, пред чиято мощ това тук бледнее. Елфически оръжия, изковани във времената преди Разкъсването на бог.
— Къде? — попита отец Ярви и Скара се изненада да види алчен блясък в очите му.
Скифър килна бавно глава на една страна:
— Строком.
— Лудост! — изкрещя пронизително майка Скаер. — Събора забранява да се стъпва в Строком. Всеки, осмелил се да стъпи там, се разболява и умира!
— Била съм там. — Скифър посочи елфическата гривна на ръката на Трън, която сияеше с бледо оранжева светлина. — Тази дрънкулка съм я донесла точно оттам, а ето, че все още хвърлям сянка по земята. За мен няма забранена земя. Аз съм Търсачката на реликви и знам всички пътища. Включително онези, по които е безопасно да се върви из Строком. Просто кажете и ще поставя в ръцете ви оръжия, срещу които никой воин, никой герой или армия не могат да устоят.
— И така да прокълнеш всички ни? — кресна гневно майка Скаер. — Да не сте си загубили ума?
— Моят си е на място. — Крал Удил се беше изправил тихомълком, отишъл до трупа на Асборн и клекнал до него, го изучаваше внимателно. — Велик боец е онзи, който още диша, когато започне пирът на враните. Велик крал е този, който гледа как горят труповете на враговете му. — Той постави върха на кутрето си в гладката дупка на челото на Асборн и онзи налудничав блясък в очите му, който допреди малко беше угаснал, отново грейна с пълна сила. — Стоманата е отговорът, винаги. — Той извади пръста си и повдигна вежди при вида на окървавения му връх. — Това е просто друг вид стомана.
Скара затвори очи и стисна с всичка сила подлакътниците на стола. Трябваше да успокои учестеното си дишане, да укроти стомаха си и надделее над обзелия я ужас. Ужас от магията, извършена пред очите ѝ. Ужас от хладнокръвно убития пленник. Ужас от това, че от всички присъстващи само нея я бе грижа за това. Трябва да е смела сега. Трябва да е умна. И силна.
— Аз казвам тази стомана да остане прибрана в ножницата си преди да е съсякла някой от нас — каза Горм.
— Аз казвам да я забием в сърцето на Яркия Йълинг! — кресна Трън.
— На всички е ясно, че си умопомрачена от загубата си — отвърна троснато майка Скаер. — Елфическа магия? Замислете се какво означава това! Рискуваме ново Разкъсване на бог! Още повече с предател между нас!
— Предател, който се погрижи Торлби да изгори, — викна гневно Трън, — нещо, за което ти лично мечтаеш от години! Предател, работещ за Върховния крал, с когото току-що предложи да сключим примирие!
— Помисли много добре преди да ме обвиниш в нещо, ти, неестествено изчадие…
Скара отвори рязко очи.
— Всички дадохме жертви! — извика тя. — Всички загубихме приятели, домове и семейства. Но трябва да сме единни, в противен случай баба Вексен ще ни смаже един по един!
— Ние отправихме предизвикателство към властта на Върховния крал — каза отец Ярви. — А това е всичко, което той има. Всичко, което е. Той не може да остави това ненаказано, за него няма връщане назад. За нас също. Избрали сме пътя си.
— Ти го избра вместо нас — кресна майка Скаер. — Стъпка по кървава стъпка! И той води към пълното ни унищожение.
