Екипажът вдигна като един глава към нея и неколцина така свряха глави между раменете си сякаш се надяваха да ги заровят завинаги там. Бяха до един корави воини, но никоя битка, никакви трудности или загуба на другари по оръжие, можеха да подготвят човек за подобно изпитание.
— Не ни е мястото тук — изръмжа един възрастен гребец с кривогледо око.
— Това място е прокълнато — додаде друг. — Всеки, осмелил се да стъпи тук, се разболява и умира.
Отец Ярви застана между тях и Скифър, спокоен и непринуден, като човек до собственото си огнище.
— Загребване по загребване, приятели мои! Разбирам страховете ви, но те са напразни! А сандъците с пари, които ще получите при завръщането ни от кралица Лейтлин, от друга страна ще са пълни до пръсване. Елфите не съществуват от хиляди години, а и имаме Търсачката на реликви, която ще ни води по безопасни пътища сред руините. Няма опасност. Доверете ми се. Водил ли съм ви някога по грешен път? — Мрачните пророкувания на екипажа преминаха в просто сърдито недоволство, но дори и обещанието за богатство при завръщането им не успя да докара и една-единствена усмивка.
— Там! — Скифър посочи към едно полегнало на една страна стълбище, чийто край чезнеше под водата. Стъпалата бяха огромни, сякаш издялани за краката на великани. — Свали ни на брега там.
Рълф изкомандва за забавяне на темпото, натисна с цялата си тежест руля, извърна плавно кораба и килът изстърга тихо в камък под водата.
— Как така водата е така спокойна? — чу го да си мърмори под носа Кол.
— Защото тук всичко е мъртво — отвърна Скифър и скочи на брега. — Дори водата.
Отец Ярви постави ръка на парапета на борда, но майка Скаер го сграбчи за китката:
— Все още не е късно да се откажем от тази лудост. Една стъпка на тази прокълната земя и ще нарушим най-светия закон на Събора.
Ярви отскубна ръка от пръстите ѝ:
— Всеки закон, който не се извива под напорите на бурята, е обречен да бъде пречупен. — Той скочи през борда и се озова на стъпалата.
Кол пое дълбоко дъх и го последва. Изпита огромно облекчение, когато не бе поразен от гръм в мига, в който ботушите му докоснаха камъка. Всъщност оказа се земя като всяка друга. Отпред, в дълбоките, сумрачни „долини“ в подножието на гигантските като планини постройки, нищо не помръдваше, освен тук-там някоя разхлабена и увиснала метална плоча или въже, които се поклащаха едва под нестихващите пориви на вятъра.
— Няма мъх — каза той, коленичейки до ръба на камъка над водата. — Нито водорасли или полипи.
— Нищо не вирее по тези земи, освен сънища — отвърна Скифър, бръкна под наметалото си и извади нещо. Беше странно на вид шишенце и когато го отвори и изсипа съдържанието му, в розовата ѝ длан лежаха пет мънички предмета. Приличаха на бобени зърна, с една бяла и една червена половина и когато се надвеси и взря по-отблизо, Кол видя по тях избледнели букви. Елфически букви, безсъмнено, и той понечи да начертае светия знак на гърдите си, когато си спомни, че боговете нямаше да го чуят тук, затова се примири просто с ръка на майчините теглилки на гърдите му под ризата. Не му донесе кой знае каква утеха.
— Всеки трябва да изяде по едно зърно — каза Скифър, килна назад глава, хвърли едно в устата си и преглътна.
Майка Скаер заби поглед в шепата ѝ и лицето ѝ се изкриви от ненавист:
— И какво, ако откажа?
Скифър сви рамене:
— Не знам, никога не проявих чак такава глупост да противореча на изричните инструкции на учителя ми винаги да изяждам по едно зърно преди да тръгна из елфически руини.
— Може да е отрова.
Скифър се доближи до нея:
— Ако исках да те убия, щях просто да ти прережа гърлото и да те изхвърля в прегръдките на майка Море. Имай ми доверие, няколкократно се замислях да го направя. А може би отровата е навсякъде около нас и това е единственият лек срещу нея?
Отец Ярви грабна едно зърно от шепата на Скифър и го глътна.
— Спрете да мрънкате и изяжте по едно зърно — каза той, отправил поглед във вътрешността на сушата. — Избрахме пътя си и сега той се вие пред нас. Рълф, гледай мъжете да са спокойни, докато ни няма.
Възрастният кормчия свърши да привързва въжето на носа на кораба за една канара и глътна своето зърно.
— Като казваш „спокойни“, май искаш прекалено много от мен.
— Тогава просто гледай да са
— Пет дни тук? — Кол застина със зърното пред отворената си уста.
— Ако извадим късмет. Тези руини продължават с мили във вътрешността на сушата и пътищата из тях не са лесни за откриване.
— А ти откъде ги знаеш? — попита майка Скаер.
Скифър килна глава на една страна:
— Откъде човек знае каквото и да било? Като слуша онези, които са го видели или правили преди него. Като следва стъпките им. И после, когато му дойде времето, тръгва по свой път.
Устните на Скаер се извиха презрително:
— Има ли нещо друго в теб, вещице, освен дим и загадки?
