— Джон ми телефонира, преди да бъде убит. Беше оставил съобщение на телефонния ми секретар. Каза, че намерил нещо за «Био-уан», което можело да ме заинтригува. Затова отидох да го посетя в събота вечер.
— Но така и не можа да разговаряш с него, нали?
— Да.
— Ясно-о… И какво за «Био-уан» може да те заинтересува?
— Големият ми проблем е, че не знам нищо. Става ли там нещо интересно? Нещо, което може да има отношение към смъртта на Франк и Джон?
Даниел сви рамене.
— Като например?
— Ами може би нещо нередно покрай неуроксила. Все пак точно такива въпроси е задавала Лиза на Иневър.
— Не мисля — неочаквано ми възрази Даниел. — Нали знаеш, че финансовите разчети ги правих аз. Е, мога да ти кажа, че още на предварителната фаза не намерих нищо съмнително около това лекарство. Точно обратното — по общо мнение, то се ползва с голям успех по време на клиничните изпитания. Хората са уверени, че всичко ще бъде наред.
— Кого по-точно имаш предвид като говориш в множествено число?
Даниел се замисли, после каза:
— Всички в компанията, които познавам. На първо място, очевидно Арт. Иневър, финансовият им директор, та дори «Харисън Брадърс» — техните инвестиционни банкери.
— Значи не мислиш, че крият нещо?
— Не ми изглежда така. Но аз не съм експерт по биотехнологии. Ако настояваш, ще се опитам да се поразровя.
Усмихнах му се благодарно:
— Това много би ми помогнало, Даниел.
— Има ли нещо друго, което според теб би могло да бъде проблем?
— Не знам. По принцип много неща: измама, злоупотреба с вътрешна информация, може би някои подробности по изкупуването на «Бостън пептидс», кой знае?
— Ще видя какво мога да направя — обеща пак Даниел. — Но предупреждавам те, няма да е никак лесно. Арт държи цялата информация от «Био-уан» само за себе си.
— Известно ми е — казах аз. — И точно поради тази причина смятам да му задам директно няколко въпроса.
Даниел изкриви лице.
— Е, това вече обещава да бъде много забавно. Но ако случайно изкиха нещо, моля те, сподели го с мен. Колкото повече работя с него, толкова повече се убеждавам, че ако се довериш на онова, което знае, може да останеш с впечатление, че «Био-уан» произвежда революционно нов прах за пране.
Вратата на Арт беше отворена. Почуках. Беше се върнал от обед и говореше по телефона. В стаята се носеше слаба миризма на алкохол. Той ми махна с ръка да седна и продължи да говори. Обичайният за Арт разговор по телефона. Заслушах се — ставаше дума за нова сделка. Някаква компания, занимаваща се със специални ефекти за Холивуд. Звучеше ми като сделка с нов рекордно висок коефициент на тъпотията. Напълно достойна за Арт.
Накрая разговорът свърши.
— Тази сделка трябва да я сключим — каза ми Арт.
— Добре — съгласих се аз, отказвайки да бъда въвлечен в дискусия.
— Така-а, какво има, Саймън? — попита ме той и погледна часовника си. — Чакат ме няколко телефонни разговора.
Двамата с него бяхме свършили добра работа в стремежа да се избягваме взаимно след посещението ми в дома му. Но сега нямаше да му позволя да ми се изплъзне.
— Няма да отнеме дълго. Искам да те попитам някои неща за «Био-уан».
Арт се намръщи и ме погледна изненадано.
— Какви неща? Ако става дума за уволнението на жена ти, искам да знаеш, че нямам нищо общо с това решение. Това си беше работа на Иневър. Какво да прави с неговите служители си е негов личен проблем.
— Не става дума за Лиза. Питам се дали не би могъл да ми кажеш какво не е наред около «Неуроксил-5»?
Арт се намръщи още повече.
— Няма нищо, което да не е наред около неуроксила. Всички резултати от изпитанията до момента са прекрасни и ние се настройваме за голяма кампания, когато през март публикуват резултатите и от фаза три.
— Значи твърдиш, че всичко около лекарството е наред?
— А ти защо мислиш, че може да не е? — сърдито попита Арт.
— Лиза, изглежда, е мислела, че има нещо. И изглежда, точно това е станало повод за нейното уволнение.
— Специално се поинтересувах за лекарството миналия месец, когато Франк говори с мен. Консултирах се лично с доктор Иневър. Той ме увери, че около «Неуроксил-5» всичко е наред.
— Чакай малко. Значи Франк те е питал същото, така ли?
— Да, така беше — призна неохотно Арт и едва не си прехапа езика.
— И какво точно те попита?
— Същото като теб. Има ли нещо около лекарството?
— Не ти ли зададе по-конкретен въпрос? Не описа ли потенциалния проблем?
Арт вдигна ръце.
— Не знам, може и така да е било. Не помня вече. Всичко, което знам, е, че проверих и нямаше нищо.
— Разказа ли това на полицията?
— Не. Защо?
— Не ти ли се струва подозрително?
— Какво искаш да кажеш?
— Ами много е ясно какво искам да кажа: Франк ти е задал въпрос, хвърлящ съмнение върху най-престижната инвестиция на «Ревиър», и малко след това го убиват.
Арт поклати глава:
— Не, Саймън, не ми се стори подозрително. И не виждам как би могло. Франк си играеше игрички. «Ревиър» днес е това, което е, само благодарение на «Био-уан». Моята инвестиция. Франк искаше да ме дискредитира, така че опита да се нахвърли върху моята инвестиция. Единственият му проблем беше, че не разполагаше с никакви доказателства.
