Такива приказки биваха разнасяни от многобройни хорски мълви; такива приказки направиха непоносим дългия ми престой във Виена, далеч от приятеля от юношеството ми. Сега трябваше да изпълня обета си; сега ще се строя до него и ще бъда негов съюзник и упора до смърт. Сбогом на придворните удоволствия, на политическите интриги; отправям се към лабиринта на страстта и безумието! Да живее Англия! Родна Англия, приеми рожбата си! Ти си сцената на всички мои надежди, могъщият театър, в който се разиграва единствената драма, която може, с цялото ми сърце и душа, да ме въвлече в своята развръзка. Неустоим глас, всемогъща сила ме притеглиха натам. След двугодишно отсъствие слязох на брега ѝ, не осмелявайки се да задавам въпроси, страхувайки се от всяка забележка. Първото ми посещение щеше да бъде при сестра ми, която обитаваше малка селска къща — един от подаръците на Ейдриън, на границите на Уиндзорската гора. От нея щях да науча истината за нашия покровител; трябваше да разбера защо тя се бе оттеглила от защитата на принцеса Евадна и да бъда осведомен относно влиянието, което този ненадминат и внушителен Реймънд оказваше върху съдбата на моя приятел.
Никога досега не бях стъпвал в Уиндзорската област; възхищението ми от плодородието и красотата на местността ме порази и се засили, когато приближих старинната гора. Руините на величествени дъбове, които бяха израснали, процъфтели и изгнили в хода на вековете, отбелязваха докъде са достигали границите на гората, а пък разбитите огради и занемарените шубраци показваха, че тази част бе опустяла заради младите плантации, които дължаха съществуването си на началото на деветнадесети век и сега стояха в апогея на зрелостта. Скромното жилище на Пердита беше разположено в полите на най-старата част; пред него се разстилаше Бишъпгейт Хийт, която на изток изглеждаше безкрайна и беше ограничена на запад от Чапъл и горичката на Вирджиния Уотър. Отзад къщата беше засенчена от многовековните бащи на гората, под които елените идваха да пасат и които в по-голямата си част бяха кухи и изгнили и образуваха чудновати групи, открояващи се от обикновената красота на по-младите дървета. Те, потомците на отминала епоха, стояха изправени и изглеждаха готови да пристъпят безстрашно към идващите дни; докато онези износени отцепници, скършени и разбити, се прилепваха един към друг и крехките им клонки въздъхваха, докато вятърът ги блъскаше — един сломен от времето екипаж.
Тънка преграда заобикаляше градината на къщата, която, с ниския си покрив, сякаш се подчиняваше на величието на природата и се снижаваше насред древните останки от забравени времена. Цветя, децата на пролетта, красяха градината и прозорците; насред смирението имаше атмосфера на елегантност, която загатваше за изящния вкус на обитателя. С туптящо сърце влязох в заграждението; докато стоях на входа, чух нейния глас, напевен както винаги, и преди да я видя, той ме увери в благосъстоянието ѝ.
След миг се появи и Пердита; тя стоеше пред мен в бодрия разцвет на женствеността, променена, но и същата като планинското момиче, което бях оставил. Очите ѝ не можеха да бъдат по-дълбоки, отколкото в детството, нито лицето ѝ по-изразително, но образът ѝ беше изменен и усъвършенстван; интелигентността се бе установила на челото ѝ; когато тя се усмихваше, лицето ѝ бе разкрасено от най-нежната чувствителност, а ниският ѝ, променен глас сякаш бе настроен с любов. Тялото ѝ бе оформено в най-женствените пропорции; тя не беше висока, но планинският ѝ живот бе дал свобода на нейните движения, така че леките ѝ стъпки едва се чуваха, когато краката ѝ докосваха земята, докато тя преминаваше пъргаво през коридора, за да ме посрещне. Когато се бяхме разделили, аз я бях притиснал в пазвата си с несдържана топлина; срещнахме се отново и нови чувства се пробудиха; щом всеки зърна другия, детството премина пред нас, сякаш бяхме пораснали актьори на тази променлива сцена. Този антракт бе продължил само секунда; потокът от близост и естествени чувства, които бяха възпрени, отново връхлетя с пълна силна в сърцата ни и с най-нежната емоция ние набързо потънахме в прегръдките си.
Когато този изблик на бурни чувства приключи, с успокоени мисли седнахме заедно и заприказвахме за миналото и настоящето. Намекнах за студенината на нейните писма; но броените минути, които бяхме прекарали заедно, ми разкриха достатъчно причината за това. В нея се бяха пробудили нови чувства, които тя не бе способна да изрази писмено на онзи, когото познаваше само от детство; но се срещнахме отново и близостта ни беше възродена, сякаш нищо не се бе намесило, за да я прекъсне. Аз описах подробно събитията от пребиваването ми в чужбина и след това я разпитах относно промените, които бяха настъпили у дома, причините за отсъствието на Ейдриън и усамотения ѝ живот.