— Господи, толкова съжалявам — каза тя. Този път не играеше роля. Трябваше да бъде далеч по-коравосърдечна, за да не се трогне от явната му скръб.
Той поклати глава.
— Редно е аз да ви се извиня. Нямах намерение да ви занимавам с тези неща.
Подтикната от внезапен импулс, тя протегна ръка и я постави върху неговата.
— Няма нищо, радвам се, че ми го казахте. Бях започнала да се чувствам като параноичка. Но това трябва да е ужасно за вас. Не мога да си представя как бих се чувствала, ако такова нещо се случеше с човек, когото обичам.
— Наистина е трудно да си го представите — той я погледна с измъчена усмивка. — Струва ми се, че всеки човек, който обича, крие виновно някакви ужасни представи за това как би се чувствал, ако любимият човек умре. Предполагам, че това е често срещано преживяване, дори съвсем естествено. Но не може да ви подготви за действителността. Всичко, което ви се е струвало сигурно, внезапно изчезва. Щом това е могло да се случи, значи няма нещо, от което сте застраховани. Все едно, че губите котвата, която ви придържа към реалността.
— Искрено ви съчувствам — каза Карол. — И казвате, че приличам на Катерина?
Той стисна здраво очи.
— Да. Бихте могли да бъдете нейна сестра.
— Сега разбирам реакцията ви, като ме видяхте снощи — каза Карол с мек и нежен глас. — Нямах представа, Таджо. Вярвайте ми, нямах представа.
— От къде бихте могли да знаете? Никой не би могъл да ви каже. Колин не беше виждал Катерина и не би могъл да знае — той пое дълбоко дъх и издиша бавно. — Съжалявам. Когато предложих да се опознаем по-добре, нямах това предвид.
— Не, разбирам ви.
Келнерът пристигна с напитките. Карол нямаше обичай да пие уиски посред бял ден, но Каролайн Джексън би имала нужда да се подкрепи с нещо по-силно след шока от думите на Тадеуш. Затова отпи голяма глътка.
Тадеуш също отпи от коняка и се усмихна уморено.
— Е, сега вече знаете най-важното, което трябва да се знае за мен. Защо не ми кажете нещо за себе си?
Карол сви рамене.
— Няма нищо толкова вълнуващо.
— Не искам разговорът ни да бъде мрачен и тържествен — отвърна той. — Казах вече, струва ми се, че можем да работим заедно, но имам нужда да разбера що за човек сте, преди да се ангажирам по-сериозно. И така, разкажете ми нещо за себе си. — Той вдигна пръст. — Но преди да започнете, нека поръчаме нещо за ядене.
Заеха се да обсъждат менюто, Карол се осведомяваше какво би й препоръчал той. Най-накрая тя избра риба, приготвена по традиционен за страната начин, а Тадеуш поръча стек. Когато келнерът си тръгна, той вече се беше овладял напълно и отново се обърна към нея.
— Хайде, разказвайте за Каролайн Джексън.
Карол вдигна чашата си и я чукна леко в неговата.
— Имало едно време… — започна тя. Едва забележима усмивка повдигаше ъгълчето на устата й. В края на краищата, наистина разказваше приказка. Трябваше да я направи колкото е възможно по-убедителна.
Петра влезе във фитнес клуба със сак на рамото. Изборът на това място за срещите с Карол беше една от най-добрите й идеи. Минималният период за членство беше три месеца, и тя бе твърдо решена да се възползва докрай от предоставилата се възможност. Още сутринта беше прекарала около час в тренировки на уредите. Беше споменала пред Плеш, че ще отиде да запази час за сауната днес следобед, но си позволи да се възползва от предлаганите услуги. Работата й на посредник определено създаваше възможности за сладък живот. Снощи на опера, днес обяд в ресторант, който никога не би могла да си позволи при други обстоятелства, ползване на един от най-изисканите фитнес клубове в града. И на всичкото отгоре идеална възможност да спипа най-сетне Радецки.
Разбира се, не всичко беше радост и наслада. Когато получи мейла на Карол за предстоящия обяд с Радецки, й се наложи да включи в действие целия си чар, за да уреди в последния момент маса в такова модно заведение. Нещо по-лошо, наложи се да помъкне и Акулата със себе си — за прикритие. Той беше единственият от екипа й, който имаше достатъчно свободно време, за да обядва с нея. Жалко наистина, че Марейке не работеше в Берлин — Петра си го мислеше не за първи път. Акулата я отегчи до смърт с разказа за опитите си да изкопчи отнякъде информация за Марлене Кребс и изчезналата й дъщеря, но поне беше съумяла да изключи и да се съсредоточи върху Карол. Когато Акулата предложи да я придружава днес следобед, тя пак го прати да си гони опашката. Предполагаше, че Дарко Красич не би поверил детето на кого да е, затова нареди на Акулата да прекрати проучванията на Марлене и да се съсредоточи в търсене на човек, комуто Дарко би възложил да пази малката Таня. Разбира се, Акулата нямаше да намери нищо, но поне нямаше да й се мотае из краката.
