Петра взе ключа на сауната от рецепцията и тръгна към съблекалните. Оставаха двайсет минути до срещата й с Карол и тя реши, че има време да поплува. Преплува десетина дължини, потънала в мисли за случая със серийния убиец. Още нямаше никакви новини от Европол, но реално погледнато, не би и могла да очаква нещо по-рано от утрешния ден. Поне от Бремен не бяха възразили срещу молбата й да изпратят копие от документацията по случая. Понякога имаше полза да работиш в централата на криминалната полиция. Местните полицаи обикновено се дразнеха, но човек винаги можеше да прибегне до аргумента, че данните са „необходими за работата“. Надяваше се Тони да е открил нещо полезно. Беше убедена, че профилът ще им даде предимство при преследването.
Когато Петра влезе в съблекалнята, Карол вече седеше на една пейка, увита само в чаршаф. Вътре се преобличаха още две жени, така че двете криминалистки не започнаха разговор. Но когато мина покрай Карол, за да отиде до шкафчето си, Петра пусна незабелязано ключа от сауната в скута й.
След пет минути двете седяха голи на дървените пейки, телата им бяха овлажнели от избилата пот. Петра не можа да не се възхити от гъвкавите линии на тялото на Карол, от добре оформените рамене и бедра, и плоския корем. Не че се почувства изкушена, но си каза, че би било неестествено да не я забележи.
— Някой проследи ли те, когато излезе от ресторанта? — попита тя.
— Струва ми се, не — отвърна Карол. — Очаквах опашка, но не видях никого. Ти излезе след мен, нали? Забеляза ли някого?
— Не. И аз се учудих. Бях убедена, че вече е организирал наблюдението ти. Обикновено е толкова предпазлив, че ми се струва невероятно сега да не е предприел нещо.
— Може би още е зашеметен от приликата ми с Катерина.
Петра изтри стичащата се пот от челото си.
— Дори ако предположим, че Радецки още не може да се съвземе, не ми се вярва Красич да бездейства.
Карол сви рамене.
— Може още да не е казал на Красич за мен.
Петра беше скептична.
— Не ми се вярва. Не мога да повярвам, че Радецки е заслепен от теб до такава степен. Говорих днес следобед с вашия човек, Гандал, и той ми каза, че колегите ви, които работят под прикритие в Англия, получили снощи запитване от Радецки. Представил се за Красич, но английският му бил прекалено добър, за да е той — трябва да е бил самият Радецки.
— Това трябва да е било, когато излезе от ложата през втория антракт — Карол се наведе и сипа още малко вода върху нагорещените камъни. Парата се издигна нагоре със съскане и температурата се покачи още. Тя почувства леко замайване.
Петра кимна.
— Радецки е търсел човек, който да гарантира лично за теб. Обяснили му, че си вършиш великолепно работата, но че се държиш настрани и че си извънредно предпазлива при подбора на хората, с които работиш. Не отричам, колегите ти са преценили идеално какво би направило най-добро впечатление на Радецки.
— Не бихме се справили без твоята помощ, Петра.
Петра се усмихна, поласкана от комплимента.
— Как мина обядът?
Карол й разказа как Тадеуш бе споделил с нея, че прилича досущ на Катерина.
— Почти го съжалих — допълни тя. — Беше очевидно, че е бил лудо влюбен в нея.
— И така да е, това не го спира да се занимава с неща, които лишават другите от хората, които обичат.
— Знам, разбира се. Не мисля, че това го оправдава — просто е трудно да не съчувстваш на човек, който изпитва такава мъка. Дори да си убедена, че във всяко друго отношение е отблъскващ.
— Е, успя ли да го накараш да поговорите по работа?
Карол изтри потта от лицето си.
— Не, и не настоявах. Той непрекъснато повтаряше, че преди да реши дали ще работим заедно, трябва да ме опознае по-добре. Очевидно затова е подбрал и такова публично място за срещата ни. Човек трябва да е луд, за да говори там за неща, които трябва да бъдат пазени в тайна. Освен това, след като му е било обяснено, че аз самата съм много предпазлива, трябва да е знаел, че няма да подхвана разговор за условията на съвместна дейност на място, където всеки може да ни чуе.
— Разказа ли му легендата си?
— Накарах го да се помоли малко, но му подхвърлих достатъчно информация, за да може да организира проверката си. Хората на Морган са уредили включването на фалшиви данни и сведения на места, където лесно могат да бъдат проверени. По каквато и следа да тръгне, като ползва моя разказ, автентичността на Каролайн Джексън ще бъде потвърдена категорично.
— Уговорихте ли си нова среща?
— Той разбра, че обичам яхти, затова утре ще отидем на разходка по Шпрее. Каза, че имал малка моторна лодка, което вероятно означава някакъв плаващ дворец.
— Не, знам моторницата му. Бърза е, но неголяма, има само една малка каюта. Сигурно ще те преведе по каналите на реката около града. Ще можем да ви следим от сушата, защото има ограничения на скоростта по тези канали, а има и шлюзове, така че и да иска, не може да кара бързо. — Петра изохка. — Очевидно ще трябва да прекарам следобеда на велосипед.
Карол се смъкна от пейката.
