Това, което бе разбрал, бе кого може да използва, за да си създаде нова колекция от спомени, която да му носи светлина и радост. Дълго време бе размишлявал по какъв начин можеше да принуди мъчителите да си платят. Пътят към спасението се откри пред него след ужасното унижение, на което го подложи една унгарска проститутка. Не за първи път му се присмиваха, но за първи път някой говореше с него точно както дядо му навремето. Погълна го мрачен шемет, той не чувстваше нищо, освен неутолима ярост. За миг ръцете му се стегнаха около шията и, лицето й стана мораво, езикът й изскочи като на фигурите по средновековните водоливници. Но в този момент, в който буквално държеше живота й в ръцете си, разбра, че не иска да убие нея.
Бе се свлякъл от нея, задъхан и потен, но със съвсем прояснено съзнание. Беше стъпил на своя нов път. Излезе, залитайки, в нощта. Беше вече нов човек. Имаше мисия.
Манфред пристигна с димяща чаша кафе и наруши удоволствието от спомените за отминали преживявания. Но той не му се разсърди за прекъсването. Време беше да се върне към действителността. Цяла сутрин бе оставил кораба на автопилот, а това не беше подходящо за тази отсечка от реката, в която навлизаха. Претовареният трафик във водите около Ротердам криеше смъртоносни капани за невнимателния шкипер. Докато Маас влачеше води през широките си завои към множеството канали, а от там към доковете и кейовете, наоколо гъмжеше от моторници, влекачи, и други корабчета. Много често някой изскачаше безгрижно иззад ъгъла, при това с убийствена скорост. Цялото му внимание трябваше да бъде съсредоточено в екрана на радара и водите около кораба. Горе, на носа, Гюнтер също наблюдаваше водата — втори чифт очи трябваше да следи какво има пред кораба, там, докъдето погледът на шкипера не стигаше.
Засега се налагаше да се съсредоточи, за да закара кораба на сигурно място в пристанището. Корабът беше най-важен; без него той беше загубен; мисията му би се провалила. Освен това беше горд с шкиперските си умения. Нямаше намерение да става прицел за насмешките на зяпльовците по доковете.
По-късно щеше да има достатъчно време да се отдаде на насладите си, да пропъди мрака и да отвори път на светлината. Докато останалите разтоварваха, той можеше да се върне към спомените си. А може би и да почне да съставя нови планове, за да прибави нови картини в съкровищницата си.
Капитан Марейке ван Хаселт сбръчка нос. Да не се притесняваш от вида на мъртъвци беше едно; но да издържиш на миризмите и гледките, свързани с една аутопсия, изискваше много по-голяма мобилизация. Първоначално беше поносимо. Нямаше нищо смущаващо във вземането на мерки, свалянето на различните пластмасови покрития, вземането на проба изпод ноктите — коментарът на патолога Вим де Врийс се записваше методично на видеокасета. Но тя знаеше какво предстои, а то не беше препоръчително за хора със слаби нерви.
Поне Де Врийс не беше от патоанатомите, които се забавляваха да унижават полицаите, присъстващи на аутопсия. Никога не показваше отделни органи като злорад касапин. Работеше спокойно и внимателно, и проявяваше уважение към покойниците — доколкото разкриването на физическите им тайни го позволяваше. Освен това, ако откриеше нещо, което представляваше интерес за присъстващия служител на полицията, го обясняваше на разбираем език. Всичко това действаше успокоително на Марейке.
Той продължи да коментира деликатно външния оглед.
— Следи от пяна около ноздрите — говореше Де Врийс. — Явление, обичайно съпровождащо смърт чрез удавяне. Но странното е, че няма пяна в устата — допълни той, докато осветяваше устата на мъртвеца. — Всъщност… почакайте — той надникна по-внимателно и посегна за лупата. — Забелязвам някакво кръвонасядане в задната част на гърлото, има и охлузни рани по вътрешността на бузите и по устните.
— Какво означава това? — попита Марейке.
— Рано е да бъдем категорични, но изглежда, че нещо е било насила напъхано в устата му. По-нататък ще си изясним това.
Той взе необходимите проби с опитна ръка и продължи да оглежда външните контузии.
— Изрязването на окосмяването по гениталиите е много чисто — отбеляза той. — Само няколко несигурни среза под пъпа — той посочи мястото с облечения си в гума пръст. — Нали виждате? Никога досега не съм срещал такова нещо. Скалпиране на гениталната област — така горе-долу би трябвало да се определи. Вашият убиец е внимавал много да не увреди самия полов орган.
— Жив ли е бил човекът, когато е станало това?
Де Врийс сви рамене.
— Скалпирането почти е съвпаднало по време с настъпването на смъртта. Или е умирал, или току-що е бил издъхнал. — Продължи да оглежда тялото и спря, когато стигна до лявата страна на главата. — Тук има голяма цицина. — Пръстите му опипаха издутината. — Леко ожулване на кожата. Удар с тъп предмет. Ударен е бил по главата малко преди да умре — Той кимна на санитаря. — Обърни го.
