Нещо щракна в съзнанието й. Пак учен, пак психолог. Това звучеше обещаващо. Тя превъртя страницата. Преди три седмици убитият бил открит от свой студент — в апартамента му, близо до университетския квартал в стария град. Компютърът му бил разбит и се търкалял на пода, а убитият бил разпънат по гръб на бюрото си. Подробностите напълно съвпадаха със сведенията, които й беше дала Марейке за убийството на Де Гроот в Лайден, включително и причината за смъртта — удавяне. Споменаваше се и скалпирането на областта около гениталиите.
— Бинго — каза Петра тихичко. Тя знаеше, че по правилата трябва да има три еднакви случая, за да говорим за сериен убиец, но при две убийства с такова пълно съвпадение на такива необичайни детайли нямаше как да се говори за случайност. Тя се зачуди как така случаят не е попаднал в отдела за борба с организирана престъпност. Продължи да чете, и попадна на обстоятелственото обяснение едва в края на писмото:
„Първоначалното разследване не можа да установи никакви лични мотиви за убийството. Въпреки това, съгласно наши данни, Нойман има връзка с търговци на наркотици. Говори се, че дълги години е пушил канабис и е ползвал амфетамини. Екипът на отдел «Борба с наркотици», който отговаря за университетските среди, е попадал на сведения, че Нойман продава дрога на студентите си. Въпреки че не разполагаме със сигурни доказателства, че е замесен в търговията с наркотици, не е изключено такова жестоко убийство да е свързано с контактите му с организираната престъпност. Накратко казано, това може да е екзекуция, чиято цел е да предаде послание, което може да бъде разчетено единствено от пряко засегнатите, за да не се изкушават да нарушат неписаните правила, налагани в престъпния свят.“
— Нафукани глупаци — измърмори Петра, когато прочете и последното изречение. — Всичко това означава в превод „Не разбираме абсолютно нищо от цялата работа, затова ще я прехвърлим на някой друг“.
Въпреки всичко за първи път беше доволна от обичая на колегите от провинцията да прехвърлят другиму сложните случаи. Ако не бяха толкова мързеливи и некадърни, тя никога не би имала възможността да направи връзка между това убийство и случая на Марейке в Лайден.
Въпросът беше как да действа от тук нататък. Нямаше ефективна система за сътрудничество между полицейските служители от отделните държави — членки на Европейския съюз. Случаят не беше за Интерпол. Европол беше създаден за обмяна на данни и развитие на дългосрочни стратегии, а не за водене на операции, надхвърлящи границите на една държава. Ако обявеше съмненията си публично, всичко щеше да потъне в тинята на бюрокрацията и локалните политически амбиции.
Но ако двете с Марейке започнеха да работят паралелно по двата случая, като си обменяха данните и сравняваха уликите… Тъй като явно щяха да й отнемат разследването на Радецки, се налагаше да търси друг път към славата. Може би току-що го беше открила.
Петра натисна клавиша за отговор.
„Моля, пратете пълни данни от патоанатомичните и лабораторните анализи във връзка с убийството на Валтер Нойман. Предпочитаме материалите да не са на хартиен носител. Въпросът е спешен и строго поверителен.“
Изпрати съобщението и се облегна на стола си с доволна усмивка. Ако Плеш се окажеше права и й поверяха дял от операцията срещу Радецки, това щеше да бъде добре. Но ако шефката само искаше да я успокои, тя си беше осигурила друг вариант.
Три дни наистина не бяха достатъчни. Карол се взираше намръщено в дрехите, окачени в гардероба й. Някои от тях щяха да свършат работа, но повечето не ставаха. Морган й беше отпуснал за тоалети сума, която я накара да повдигне вежди, но пазаруването щеше да й отнеме цял ден. После трябваше да се заеме с приготвянето на багажа в съответствие с новата си идентичност, и трябваше да внимава да не сложи в него нещо, което да я издаде.
