Брат й Майкъл вече беше обещал да се погрижи за Нелсън; той трябваше да пристигне тази вечер от Брадфийлд, за да отведе котарака в елегантния, просторен апартамент, в който живееха някога двамата. Майкъл поне не задаваше неудобни въпроси, като например защо се налагаше да гледа котарака за неограничен период от време, докато сестра му заминава в неизвестна посока. В момента, когато тя каза, че не може да дава никакви обяснения, защото става дума за секретна операция, той млъкна.
Много й се искаше да може да се довери на Тони. Знаеше, че идеите му могат да й бъдат от полза, и нещо повече — подкрепата му щеше да й даде допълнителна увереност. Но случаят беше толкова сериозен, че не можеше да споделя сведения нито по телефона, нито по интернет. Беше се свързала с него след срещата си с Морган, и колкото и да й беше неприятно, не сподели нищо. Намекна, че мълчанието й се дължи единствено на съмнение в сигурността на съобщенията, и също като Майкъл, той не настоя повече.
Карол започна да рови сред закачалките, да подбира дрехи, които й се струваха подходящи, и да ги хвърля на леглото зад себе си. Беше доволна, че ще може да остави почти всичко, което отразяваше истинската й личност. Мисълта, че Карол Джордан може да има нещо общо с новоизлюпената Каролайн Джексън, дори на съвсем повърхностно ниво, не й се нравеше. Малко се притесняваше от голямата прилика в имената, въпреки че Морган обясни какви са причините.
— По-добре е малкото име да е колкото е възможно по-близко до истинското, за да се избегнат ужасните ситуации, в които някой се обръща към теб по име, а ти не реагираш. Добре е и това, че инициалите съвпадат. Специалистите твърдят, че това улеснява психологически задачата и намалява риска да се издадеш.
Карол приключи с подбора на подходящи дрехи от личния си гардероб и затвори двойната врата. Започна да се разхожда из спалнята, галеше познатите предмети по нощното шкафче и библиотеката, като че ли с докосването на пръстите щеше да ги запечата в паметта си, така че да се връща към тях всеки път, когато й се налагаше да си припомни коя е всъщност. Спря пред трите снимки, поставени срещу леглото й. На едната се виждаше Майкъл, прегърнал жената, с която живееше от две години. Изглеждаше истински щастлив. На другата бяха родителите й на празненството по случай сребърната им сватба. Майка й беше отпуснала глава на рамото на баща й и го гледаше с израз на нежна привързаност; баща й гледаше право в обектива, познатата крива усмивка повдигаше ъгълчето на устата му. Накрая беше снимката й с Тони и бившия й шеф Джон Брандън, направена когато празнуваха успешното приключване на първото си съвместно разследване. Тримата имаха леко разконцентрирания поглед на хора, които са пийнали, но не са още съвсем пияни.
Мислите й бяха прекъснати от рязкото избръмчаване на звънеца на входната врата, Карол се намръщи. Не очакваше никого. Отиде в дневната и взе слушалката на домофона.
— Да?
През пропукването на статичното електричество се разнесе глас с метален тембър.
— Карол? Аз съм, Тони.
Тя отдръпна слушалката от ухото си и се вторачи в нея, като че ли я виждаше за първи път. Свободната й ръка натисна автоматично копчето за отваряне на вратата, докато тя се опитваше да осмисли това, което бе чула току-що. Постави обратно слушалката като насън и тръгна да отвори вратата на апартамента. Апартаментът имаше чудесна звукоизолация, но когато отвори вратата, чу познатото бръмчене на асансьора.
Вратата се плъзна встрани и тя се стегна, за да прикрие познатото вълнение, което я обземаше всеки път, когато го видеше. На яркото осветление кожата на лицето му изглеждаше сива като дървесна пепел, той й заприлича на черно-бяла снимка. После Тони пристъпи напред и лицето му възстанови нормалната си окраска. Докато идваше към нея, тя отбеляза, че се беше подстригал, откакто се видяха за последен път, и изглеждаше непривично доволен от себе си.
— Дано не съм ти попречил — започна той.
Карол отстъпи назад и го покани с ръка да влезе.
— Какво правиш тук? — трудно й беше да преглътне смеха, който напираше в гърлото й.
Тони влезе, докосна леко лакътя й, наведе се и я целуна приятелски по бузата.
— Извини ме, ако се натрапвам, но по телефона ми звучеше като жена, която има нужда от морална подкрепа. А съдейки по малкото, което зная за теб, бях убеден, че няма да откровеничиш пред друг, за да я получиш — той разпери ръце в жест на всеотдайност. — И ето ме тук.
— Но… не си ли на работа? Как дойде? Кога пристигна?
Преди той да успее да отговори, се появи Нелсън, дочул познат глас. Котаракът започна да се търка в краката на Тони и по джинсите му веднага полепнаха черни косми. Тони клекна, за да го почеше между ушите.
— Здрасти, Нелсън. Ти си все същият красавец.
Нелсън започна да мърка, присви очи и загледа Карол, сякаш искаше да й каже, че би могъл да я научи на това-онова. Тони също вдигна очи.
— Пристигнах с редовния полет от Единбург тази сутрин. Днес нямам часове, затова реших да рискувам с надеждата, че ще те намеря у дома.
