Петра и Акулата успяха да открият общо трима души, които заявиха, че знаят за съществуването на такава връзка. Детективите от криминална полиция намираха това за напълно задоволително, но Петра не беше на същото мнение. Единият от тримата свидетели имаше присъди за търговия с наркотици на дребно, а вторият работеше в една от видеотеките на Радецки. Третият пък беше задлъжнял до такава степен на една заложна къща, че срещу съответно заплащане би заявил дори, че спи с канцлера. Тя не беше склонна да вярва на нито един от тримата. Но това съвсем не й помагаше в намерението да обори версията, към която Марлене се придържаше с ожесточение.
Беше се върнала в кабинета си, решена да се заеме със следващата фаза от стратегията си. Нито един от обичайните й източници не можа да й помогне в търсенето на дъщерята на Марлене. Единственото, което успя да научи, беше, че в деня, когато Марлене застреля Камал, голям черен мерцедес чакал Таня пред училището и тя се качила в него. Никой не забелязал как изглежда шофьорът на мерцедеса, никой не помнеше никакви подробности за регистрационния му номер. Момичето можеше да е навсякъде. Като се вземат предвид връзките на Радецки, можеше и да е извън Германия.
Но бяха длъжни да опитат. Затова се появи в кабинета на Хана Плеш и изложи пред нея идеята си. Плеш я изслуша намръщено. После поклати червенокосата си глава.
— Прекалено е рисковано.
— Няма друг начин. Ако афишираме навсякъде изчезването на детето, неминуемо ще предизвикаме някаква реакция. Където и да я държат, все някой трябва да я е видял. Или поне да е забелязал нещо подозрително. Трябва да намерим детето, за да се успокои Марлене и да ни каже това, което знае.
— А какво ще стане, ако онези решат да рискуват и убият детето? Какви обяснения ще даваме пред пресата? Вярваш ли, че Кребс ще се постарае да ти помогне, ако разбере, че носиш вина за смъртта на дъщеря й? — Плеш се вторачи неотклонно в очите й. Очевидно се беше заинатила не по-малко от самата Петра.
— Нямаме друг избор — упорстваше Петра.
— Виж какво, така няма да стигнем доникъде. Може да се наложи да признаем, че отново сме се озовали в задънена улица. Продължаваме да работим по случая, но нямам намерение да излагам на опасност живота на дете в името на успеха ни.
— Животът на детето и без това е в опасност.
— Кребс знае това много добре. Знае също така как трябва да постъпи, за да запази детето си живо. Ти не можеш да промениш нищо. Петра, приеми, че може да се наложи да се откажеш. Ще имаш и други възможности.
Петра изгледа мрачно шефката си.
— Доколкото разбирам, няма да имам.
— Което ще рече?
— Което ще рече, че се носят слухове за някаква голяма операция за залавянето на Радецки. И операцията няма да бъде възложена на нас. Госпожо началник, в продължение на години работя като луда, за да изградя обвинение срещу това копеле, и ако това е последният ни шанс да го приберем, не искам да пропускам нито една възможност.
Плеш отклони поглед.
— В тази работа няма нищо лично, Петра. Ти нямаш някакво отсъдено свише право да бъдеш тази, която ще разбие организацията на Радецки. Няма значение кой ще го унищожи, стига някой да го стори.
— Значи потвърждавате, че нещо се готви? Нещо, което ще ни отнеме операцията? — Петра кипваше и вече й беше все едно, че може да прехвърли границата на допустимото. Беше присвила очи, по бузите и шията й избиваха червени петна.
— Не прекалявай — Плеш стана. — Върви да си вършиш работата. Ще поговорим още по този въпрос, но не точно сега. Слушай, Петра. Мисля, че работим достатъчно дълго заедно, за да си разбрала, че понякога можеш да ми се доверяваш. Това не е моментът да поемаш рискове. Не го прави. Не е необходимо и не е препоръчително — тя се усмихна пресилено. — Между другото, това е заповед. Няма да излагаш детето на опасност.
Петра беше изхвърчала от кабинета, кипяща от гняв, стиснала юмруци. Малко по-късно, когато първоначалният пристъп на ярост се уталожи, тя започна да обмисля казаното от Плеш. Шефката й беше потвърдила, макар и не директно, че предстоят големи промени в преследването на Радецки. Тя като че ли намекна, че в новата операция има предвидена роля за Петра, стига тя да не се злепостави. Това все още не беше обещание, но я накара да приеме малко по-спокойно отхвърлянето на плана й.
Тя се отпусна на стола и влезе в интернет, за да отвори пощенската си кутия. Не очакваше нищо особено, но все пак това беше по-добре, отколкото да се взира в стената срещу себе си. Прехвърли краткия списък на новопостъпилите съобщения. Единственото, което събуди интереса й, беше отговор на запитването, което бе изпратила в полицията в Хайделберг. Припомни си колко не й вървеше напоследък и потисна първоначалния ентусиазъм, но отвори съобщението. Очите й се плъзнаха по екрана, тя започна да преглежда основните данни: Валтер Нойман, 47 г. Преподавател по психология в университета „Руперто Карола“ в Хайделберг.
