Сега вече можеше да започне с изграждането на профила. Но беше станало късно. По-добре беше да започне утре сутринта. Изключи с нежелание компютъра и отвори пътната си чанта. Не му се вярваше, че ще успее да заспи, но можеше поне да опита. Утре щеше да започне да върши това, което умееше най-добре, а не беше изключено да се видят и с Карол. Тази мисъл го накара да се усмихне. За първи път изпитваше чувството, че положителните страни на връзката им надделяват над горчивите спомени от миналото. Може би се самозалъгваше, но поне беше склонен да изпита теорията си на практика.
Второто действие като че ли нямаше намерение да свършва. Карол не можеше да се заслуша в музиката; непрекъснато прехвърляше наум проведения разговор, намираше грешки в това, което бе казала и в начина, по който го бе казала. Искаше й се да бе имала време да репетира сценария с Тони. Ако го беше направила, щеше да е малко по-уверена, че наистина е засегнала слаби места. Разбира се, не беше очаквала Радецки да капитулира незабавно. Но се беше надявала на нещо повече от упорития му отказ да признае, че разбира за какво му говори тя.
Чувстваше очите му върху себе си. Столът му беше издърпан малко по-назад от нейния и с периферното си зрение тя можеше да прецени, че той я наблюдава упорито. Но не можеше да види изражението му, а това я караше да се чувства смутена и уязвима. За какво мислеше той? Как му беше въздействала появата й?
Карол едва потисна въздишка на облекчение, когато второто действие достигна кулминацията си — сватбата на лисичката и нейния любим. „Тук поне не мога да правя сравнения“, каза си тя с благодарност. Още преди да се запалят светлините в залата, Тадеуш стана от стола си и отиде в дъното на ложата. Тя се обърна и го видя да бърка в джоба на палтото си, окачено на закачалка на вратата. Той извади мобилен телефон, обърна се към нея и каза високо, така че тя да може да го чуе през избухналите аплодисменти:
— Трябва да проведа няколко разговора. Ще се върна след малко.
— Готово — прошепна тя тържествуващо, докато вратата се затваряше зад него. Беше решил да я проучи. Морган й беше казал да не се притеснява за проучването на новата й личност на английска територия. Бяха започнали с подготовката за това доста отдавна. Името й се беше превърнало в понятие в съответните среди по две линии. Първо, други полицаи под прикритие я бяха споменавали като сериозен играч, който работи без много шум, но резултатно. По-късно всички, които бяха повикани в полицията като свидетели във връзка с убийството на Колин Озбърн, бяха разпитвани много настойчиво за някоя си Каролайн Джексън.
— Притиснахме ги много сериозно — поясни Морган. — Колегите, на които беше поверен разпитът, бяха инструктирани да се държат така, като че ли не вярват, когато им казваха, че не са чували за теб. Успяха да насадят у всички разпитани убеждението, че си имала някаква връзка с Колин, че си в същия бизнес, и че вие двамата сте имали амбициозни планове за бъдещето. Така че, когато Радецки започне да те проверява — а той ще го направи, това е сигурно — хората ще са чували името ти. Това, че всички ще отричат да те познават по лице, е нещо, което можеш да изтъкнеш като свое предимство. Така добиваш облика на човек, който си пази ръцете чисти — като самия Радецки.
Поне в това отношение Морган се оказа прав. Тя беше убедена, че в момента Радецки прави по телефона именно такива проверки. При това тя разполагаше с още един коз, който смяташе да изиграе по-късно същата вечер. Той трябваше да го накара да се заинтересува от нея като от потенциален партньор, а не само като жена — нещо, което вече бе успяла да постигне.
Тадеуш не се появи през целия втори антракт, трето действие започна, минаха десет минути, а него още го нямаше. Когато той влезе в ложата, Карол умишлено не се обърна, преструвайки се, че е погълната от музиката. Докато финалът на действието наближаваше, тя се чудеше дали Радецки забелязва паралела между това, което се случваше на сцената и това, което се случи с него тази вечер. Лисичката умираше, убита по-скоро случайно, отколкото умишлено. А лесничеят виждаше едно от лисичетата и установяваше, че то прилича досущ на майка си. Дали това предизвикваше някакви асоциации? Тя се надяваше да е така. Колкото повече обстоятелствата подчертаваха нейната прилика с Катерина, толкова по-добри бяха шансовете й за успех.
Когато започнаха финалните аплодисменти, той избута стола си така, че да го изравни с нейния. Приведе се към нея и тя долови лекия аромат на пури и сложното съчетание на аромати в скъпия му одеколон.
— Беше ми много интересно да се запознаем, макар че продължавам да не разбирам за какво ми говорехте.
Карол извърна глава и срещна погледа му.
— Не сте лесен за убеждаване. Но когато става дума за търговски партньор, точно това ми харесва. Доверчивите хора са склонни и да говорят много, а това не е препоръчително за нашата работа. Вижте какво, защо не ми се обадите утре? Можем да се срещнем някъде и да обсъдим някои въпроси от общ интерес.
