— Засега се давим в море от ненужни хартии — и махна с ръка към купчините листове върху бюрото си. Какво значи да живееш за работата си! Де Гроот е участвал във всички комитети, където са го канили. На всичкото отгоре е организирал ежегодна конференция на учени, работещи в неговата област. „Психодинамиката на емоционалното насилие“, каквото и да означава това. От което следва, че кажи-речи, няма човек, който да не го познава. Същински кошмар. Та каква беше тази блестяща идея?
— Не съм казала, че е блестяща, но поне дава някаква нова насока. Двамата сме съгласни, че убиецът не е от постоянното обкръжение на жертвата, нали?
— Нищо в живота на жертвата не ни навежда да мислим обратното. От друга страна, няма признаци за влизане с взлом. Но ако сравним вероятностите, можем да приемем, че все пак не е познавал убиеца си.
Марейке свали капака на чашата си и отпи.
— Съдейки по всичко, което съм чела, хора, които убиват по този начин — без да имат лични отношения с жертвата, а деянието да има някакъв сексуален елемент — обикновено не се ограничават с едно убийство, нали?
— О, да. Мисля, че на всички ни е ясно, че този човек ще продължи да убива. Особено като се има предвид, че нямаме никаква възможност да го спрем — отвърна песимистично Том. — Това пържени понички ли са? — той посочи хартиения плик.
— Да, вземи си — тя побутна плика към него. — Спаси ме от пороците ми.
Том бръкна в хартиения плик и извади един сладкиш. Захарта се посипа по светлосинята му риза и той я изтръска нетърпеливо с ръка.
— Имах предвид нещо друго — каза Марейке. — Ами ако това не му е първото убийство?
Том спря да дъвче, после преглътна с усилие.
— Искаш да кажеш, че го е правил и преди?
Марейке сви рамене.
— Не ми приличаше на любителска работа. Ако трябваше да направя заключение, бих казала, че не му е за първи път, че е вършил същото или нещо подобно, дори неведнъж преди това.
Бруке поклати неуверено глава.
— Щяхме да сме чували за такъв случай. Скалпирането на гениталната област не е нещо, което виждаш всеки ден.
— Може да не сме чували, ако убийството е извършено в друга страна. Във Франция например, или в Германия.
Том се почеса по главата.
— Звучи логично. Но не виждам какво можем да направим по въпроса.
— Има какво да се направи. Ще се обърнем към Европол.
Том изсумтя презрително.
— Кой, тези чиновници ли?
— Може да са чиновници, но именно те разпращат международните бюлетини.
— Само излишна хартия. Кой ли ги чете?
Марейке бръкна в плика и извади една хартиена салфетка, после извади поничката, като внимаваше да не посипе захар по дрехите си.
— Аз ги чета — отвърна тя. — И съм убедена, че не съм единствен случай.
— Ти да не искаш да прехвърлим случая на чантаджиите в Хага? — попита Том учудено.
— Не, нямам предвид това. Предлагам да пратим в Европол молба, в която да цитираме подробности около случая, за да ги разпратят циркулярно в страните членки на организацията, със запитване дали някому не е попадало нещо подобно. Така поне ще можем да разберем правил ли го е преди или не. Ако наистина има друг такъв случай, ще можем да сравним данни с хората, които са работили по него, и може би разследването ще потръгне.
Том я изгледа замислено.
— Знаеш ли, тази идея не е никак лоша.
— Мога ли да разчитам на подкрепата ти, като представям идеята на Мартенс?
Том се засмя.
— Голям политик си, Марейке.
— Приемам това като съгласие — тя стана и взе останките от закуската си. Тъкмо си беше седнала на бюрото, когато главен инспектор Мартенс връхлетя в стаята. Тлъстите му пръсти стискаха кутия с кока-кола. Той отпи голяма глътка, докато прекосяваше стаята, и хвърли кутията в първото попаднало му кошче. Разделянето на отпадъците за рециклиране беше работа за безделници, не за заети хора като него — това беше подтекстът на жеста му.
— Нещо ново? — попита той и спря пред бюрото на Том.
— Нищо особено — отвърна той.
Мартенс се обърна към Марейке.
— А при теб? Някакви нови резултати от лабораторните изследвания?
Тя поклати глава.
— Нищо положително. Нищо, което да ни помогне да осъществим някакъв напредък.
Мартенс потърка челюстта си.
— Отвратителен случай — каза той. — Поставя ни в положението на глупаци.
— Марейке има добра идея — каза Том.
„Много мило“, каза си тя, а Мартенс отново се обърна към нея, смръщи, въпросително дебелите си вежди и попита:
— За какво става дума?
— Мислех за това, колко старателно се е подготвил убиецът на Де Гроот, колко методично и организирано е действал. Това не е убийство в момент на афект. Било е подготвено предварително. Всичко ми напомня на начина, по който действат серийните убийци. Знам, всички се опасяваме, че той може да убие пак, ако не го заловим навреме, но сега ми хрумна, че може да е убивал и преди.
Мартенс кимна, наклонил глава на една страна. Отиде при бюрото й и седна на стола срещу нея.
— Не мога да оспорвам теорията ти — каза той мрачно. — Но нали проверихме за съществуването на подобни случаи в архивите?
