Вечерта се състоя пиршество. Храната бе оскъдна — само пушена риба, варено овнешко и корав хляб, затова пък пивото се лееше като река, така че на другата сутрин всички бяха махмурлии за първия Уитан, или кралски съвет на Гутред. Като датчанин той, естествено, не бе привикнал на подобни събития, където присъстваха всички танове и висши духовници, но Едред настоя Уитанът да се проведе без отлагане, а Гутред да го председателства.
Срещата се състоя в голямата църква. През нощта бе валяло и от рехавия тръстиков покрив се процеждаше вода, така че присъстващите постоянно се местеха, стараейки се да избегнат студените капки. Нямаше достатъчно столове или табуретки, затова насядахме по застлания с рогозки под, образувайки широк кръг около Едред и Гутред, които се настаниха край отворения ковчег на Кътбърт. Бяхме общо четирийсет и шестима души — половината духовници, а другата половина едри земевладелци от Кумбраланд, както саксонци, така и датчани. Обстановката бледнееше в сравнение с кралските съвети в Уесекс. Нямаше блясък, нито показно богатство. По ръцете на датчаните дрънчаха гривни, а неколцина саксонци носеха сребърни брошки, но всичко изглеждаше повече като сборище на фермери, отколкото като заседание на държавни големци.
Едред обаче имаше грандиозни идеи. Той започна, като ни запозна със събитията в останалата част от Нортумбрия. Знаеше какво се случва там, понеже получаваше доклади от свещениците из цялата страна. Според тези доклади Ивар още бил в долината на река Туеде, където водел люти, но разпокъсани сражения срещу силите на шотландския крал Аед.
— Кяртан Жестокия се спотайва в крепостта си и няма да излезе оттам, за да се бие — продължи Едред. — Остава единствено Егберт от Йоферуик, а той е слаб.
— Ами Елфрик от Бебанбург? — вметнах аз.
— Елфрик се е заклел във вярност на свети Кътбърт — отвърна абатът — и няма да стори нищо, което би накърнило паметта му.
Това може и да бе истина, но не пречеше любимият ми чичо да поиска моята кожа в отплата за верността си. Не казах нищо повече, само слушах как Едред предлага да сформираме армия и да се отправим на поход през хълмовете, за да превземем Йоферуик. При тези думи присъстващите се спогледаха изумено, но никой не дръзна да възрази — толкова силен бе авторитетът му. Мъжете очакваха, че от тях ще се иска да бъдат готови за отблъскване на нови атаки на викингите откъм Ирландия или евентуално на Еохайд от Страт Клота, а не да тръгнат из далечни земи, за да свалят крал Егберт.
Улф, най-богатият датчанин на Кумбраланд, накрая се намеси. Той бе възрастен, вероятно прехвърлил четирийсетте, осакатен и покрит с белези от честите сражения, но можеше да осигури петдесетина обучени войници на Гутред. За останалите части на Британия това би изглеждало скромно, но за Кумбраланд представляваше значителна сила. Сега той поиска да знае защо трябва да води хората си отвъд хълмовете.
— Ние нямаме врагове в Йоферуик — отбеляза, — а същевременно рискуваме да нападнат земите ни тук, докато ни няма.
Повечето присъстващи датчани замърмориха в знак на съгласие, но Едред бързо напипа слабото им място.
— В Йоферуик има несметни богатства — каза.
— Богатства? — повдигна вежди Улф, все още предпазливо.
— Сребро — кимна Едред. — А също злато и скъпоценни камъни.
— А жени? — попита някой.
— Йоферуик е гнездо на разврата — кимна Едред. — Дяволско свърталище, пълно с похотливи и сладострастни жени. Град на порока, който трябва да бъде пречистен от светото воинство.
При споменаването на похотливите и сладострастни жени очите на датчаните светнаха и повече никой не възрази на идеята да се нападне Йоферуик. След като градът бъдеше превзет — подвиг, който Едред изобщо не подлагаше на съмнение, — походът трябваше да продължи на север.
— Мъжете от Йоферуик ще подсилят нашите редици — заяви той. — Кяртан Жестокия е страхливец и няма да излезе срещу нас. Ще се крие в своята твърдина като паяк в мрежата си. И нека гние там, докато не настъпи часът да го смажем. Елфрик от Бебанбург също няма да създава проблеми, защото е християнин.
— Той е коварно копеле — изръмжах, но никой не ми обърна внимание.
— Тогава ще победим Ивар — продължи Едред. Зачудих се как нашата паплач ще се справи със стената от щитове на Ивар, но той явно не хранеше никакви съмнения. — Бог и свети Кътбърт ще се сражават редом с нас. Ще станем господари на Нортумбрия и Божията милост ще озари Халиверфолкланд, а ние ще издигнем на свети Кътбърт храм, който ще смае света.
Ето кое бе съкровеното желание на Едред — храмът. Заради него се вихреше цялата лудост. Храм на един мъртъв светец. С тази цел бе издигнал Гутред за крал, а сега гласеше война с цяла Нортумбрия. А на следващия ден пристигнаха осемте черни конници.
