Краля на какво? За миг помислих, че слухът ми изневерява, но не. Едред действително бе казал Халиверфолкланд, което означаваше Земя на народа на светеца. Явно това име бе избрал за кралството на Гутред, а под „светец“, естествено, се разбираше блаженият Кътбърт. Дотук добре, но всеки владетел на тази земя щеше да се окаже като овца сред вълци. Вълците бяха Ивар, Кяртан и моят чичо. Те разполагаха с истински армии от обучени войници, докато Едред се надяваше да сътвори чудо от една мечта. И все пак за момента Кеър Лигалид бе най-доброто ми убежище в Нортумбрия. За да ме намерят тук, моите врагове трябваше първо да прекосят хълмовете, а освен това лудостта започваше да ми се нрави. В лудостта се крие промяна, а в промяната се крие шансът за богатство.
— А сега — Едред пусна Гутред и се обърна към мен — ти ще се закълнеш във вярност към нашия крал и страната му.
Гутред ми смигна крадешком и аз покорно коленичих, посягайки към десницата му, но Едред ме спря.
— Ще се закълнеш на светеца.
— На светеца?
— Положи ръце върху пресветите ръце на Кътбърт — нареди абатът — и произнеси словата.
Подчиних се и усетих под пръстите си големия пръстен с рубина. Побутнах камъка, за да видя дали няма да се разклати, но той изглеждаше здраво закрепен в обкова си.
— Обещавам да бъда твой последовател и да ти служа вярно — казах на трупа. Помъчих се да завъртя целия пръстен, но костеливите, мъртви пръсти се бяха вкопчили в него.
— Заклеваш ли се в живота си? — попита строго Едред.
Направих сетен опит, но пръстенът все така не помръдваше.
— Заклевам се в живота си — произнесох тържествено, без ни най-малко да се притеснявам. Как може една клетва, дадена на мъртвец, да бъде обвързваща?
— А вричаш ли се да служиш на крал Гутред?
— Да.
— И да бъдеш враг на всички негови врагове?
— Винаги.
— И да славиш името на свети Кътбърт до края на дните си?
— И това също.
— Тогава можеш да целунеш светията.
Наведох се през ръба на ковчега по посока на скръстените ръце.
— Не! — изпротестира Едред. — По устата!
Провлачих колене напред, превих гръб и целунах сухите, дращещи устни.
— Слава на Бога — възкликна Едред. После накара и Гутред да се закълне във вярност на Кътбърт, а цялата църква стана свидетел как кралят роб коленичи и целуна трупа. Монасите запяха, а на паството бе разрешено да мине покрай ковчега и да види светите мощи. Щом дойде редът на Хилд, тя цялата потрепери, по лицето й рукнаха сълзи, а нозете й се подкосиха, така че трябваше да я вдигна и отведа встрани. Уилибалд остана не по-малко впечатлен, но неговото лице просто грееше от радост. Колкото до Гизела, тя не се поклони на трупа. Само го огледа с любопитство, но той очевидно не значеше нищо за нея, от което си направих извода, че още е езичница. Сетне с усмивка вдигна очи към мен и те ми се сториха по-ярки дори от рубина върху пръста на светеца.
Така Гутред се възцари в Кеър Лигалид. За мен всичко представляваше пълна безсмислица, но това бе магическа безсмислица. Мъртвият мечоносец се врече във вярност на един покойник, а робът стана крал. Боговете се превиваха от смях.
Много по-късно проумях, че съм постъпил точно както би искал Алфред. Налял съм вода в мелницата на неговата църква. По онова време се водеха две войни. По-явната бе между саксонци и датчани, но имаше и друга, между християнство и езичество. Повечето саксонци бяха християни, а повечето датчани — езичници, поради което изглеждаше, че двете съвпадат, но в Нортумбрия благодарение на хитростта абат Едред конците се оплетоха.
Избирайки Гутред за крал, Едред на практика приключи войната между саксонци и датчани в Кумбраланд. Гутред, естествено, беше датчанин, което означаваше, че сънародниците му ще го следват. Но понеже бе провъзгласен за владетел от саксонски духовник, саксонците бяха не по-малко склонни да го подкрепят. Така двете най-големи враждуващи племена в Кумбраланд се обединиха. Бритите, от които имаше немалко из тези места, също бяха християни и техните свещеници ги посъветваха да приемат избора на Едред, което те и сториха.
