— Там също на повърхността цари спокойствие, но… — Последва пауза, която се проточи и аз разбрах, че е умишлена. Зачаках, но Офа просто ме гледаше невинно и аз с въздишка бръкнах отново в кесията си. След като почука монетата, за да се увери, че звъни на сребро, той продължи: — Става дума за крал Етелстан, навремето известен като Гутрум. Алфред смята, че го е опазил в тайна, но аз знам, че двамата преговарят помежду си. За подялбата на Англия.
— Подялба на Англия? Че тя не е тяхна, за да я делят!
— Датчаните ще получат Нортумбрия, Източна Англия и североизточните части на Мерсия. Югозападът на Мерсия ще остане за Уесекс.
Аз се вторачих в него.
— Алфред никога не би се съгласил на това.
— Ще се съгласи, и още как.
— Той иска цяла Англия — възразих.
— Той иска Уесекс да е в безопасност — рече Офа, въртейки монетата върху масата.
— И за тази цел ще се прости с половин Англия? — възкликнах невярващо.
Офа се усмихна.
— Представи си го по следния начин. В Уесекс няма датчани, но в датските владения е пълно със саксонци. Ако датчаните поемат ангажимент да не нападат, Алфред ще се чувства в безопасност. Но дали същото ще важи и за другата страна? Дори армията да не ги атакува, ще имат на своя територия хиляди саксонци, които могат да въстанат всеки момент, особено ако получават подкрепа от Уесекс. За Етелстан договорът с Алфред няма да струва дори колкото пергамента, върху който е написан.
— Имаш предвид, че Алфред ще го наруши?
— Не открито, не. Но ще насърчава саксонските бунтове, ще поддържа християните, ще подклажда размирици, като през цялото време ще си казва молитвите и ще се кълне във вечно приятелство с врага. Всички го възприемате като благочестив книжен червей, но неговата амбиция се простира оттук чак до Шотландия. Вие го виждате да се моли, а аз го виждам да мечтае. Той ще праща в датските земи мисионери и вие ще смятате, че се ограничава само с това, но всеки път, щом саксонец убие датчанин, острието ще е осигурено от Алфред.
— Не мисля — поклатих глава. — Неговият Бог не му позволява да бъде вероломен.
— Какво знаеш ти за неговия Бог? — попита презрително Офа, сетне стисна клепачи и занарежда напевно: — „И го предаде Господ, Бог наш, в ръцете ни, и ние разбихме него, синовете му и целия му народ; тогава превзехме всичките му градове, предадохме на заклятие всички градове, мъже, жени и деца, не оставихме никого жив“. — Той отвори очи. — Ето как действа неговият Бог. Да ти цитирам ли още малко от Светото писание? „И ще предаде царете им в твоите ръце, и ти ще изтребиш името им от поднебесието: никой няма да устои срещу тебе, докле ги не изкорениш.“ Алфред вярва в Божиите обещания и си мечтае за земя, свободна от езичници. Земя, населявана единствено от християни, в която врагът е напълно унищожен. Ако има човек на Британските острови, от когото да се боим, лорд Утред, това е крал Алфред. А сега — Офа се изправи от масата — трябва да проверя дали онези глупави жени са нахранили кучетата ми.
Наблюдавах го как се отдалечава и си мислех, че е един умен мъж, който бърка относно Алфред.
А Алфред, естествено, искаше да мисля именно това.
Уитанът бе кралският съвет, в който влизаха най-видните хора в Уесекс. Сега той се бе събрал по случай освещаването на новата църква на Алфред и годежа на дъщеря му Етелфлед за моя братовчед. Рагнар и аз не вземахме участие в дискусиите, така че си уплътнявахме времето в пиене из местните кръчми. Брида също получи разрешение да се присъедини към нас. По произход тя бе саксонка от Източна Англия и навремето като хлапета бяхме нещо повече от приятели. Но вече беше голяма жена и по̀ датчанка дори от датчаните. С Рагнар не бяха официално женени, но тя бе негова спътница в живота, негова съветница и чародейка. Той беше рус, а тя — чернокоса, той ядеше като прасе, а тя едва чоплеше храната, той беше буен и шумен, а тя — тиха и мъдра, но двамата заедно представляваха самото щастие. По цели часове разправях на Брида за Гизела, а тя слушаше търпеливо.
— Наистина ли вярваш, че те чака? — ме попита.
— Надявам се — казах и докоснах амулета с чука на Тор.
— Горкото момиче. Значи си влюбен?
— Да.
— За пореден път — усмихна се Брида.
Беше денят преди годежа на Етелфлед и тримата седяхме в „Двата жерава“, където ни откри отец Беока.
— Пак ли пишеш нещо? — кимнах към омазаните му в мастило ръце.
— Правим списъци на поземлените имоти и боеспособното население — обясни той. — Всеки мъж между дванайсет и шейсетгодишна възраст трябва да се закълне в служба на краля. Аз участвам в съставянето, но ми свърши мастилото.
— Нищо чудно, след като си го излял всичкото върху себе си.
— В момента забъркват ново — отвърна Беока, игнорирайки присмеха ми. — Но ще отнеме известно време, затова реших, че ще искате да разгледате новата църква.
— Тъкмо за това си мечтаех — махнах с ръка.
