Той обаче настоя да ни отведе и действително вътрешността на църквата се оказа великолепна гледка. Беше по-голяма от всяка зала за пиршества, която бях виждал в живота си. Сводовете й се издигаха до немислима височина, поддържани от масивни дъбови греди, украсени с резбовани изображения на крале и светци. Дърворезбите бяха оцветени, а короните на кралете, ореолите на светците и крилете на ангелите сияеха от позлата — дело, по думите на Беока, на майстори от Франкия. Подът бе застлан от край до край с каменни плочи, така че нямаше нужда от тръстикови рогозки, а псетата се объркваха къде да пикаят. Алфред беше издал заповед в Божия храм да не влизат кучета, но животните въпреки това се промъкваха вътре, затова той бе поставил пазач с камшик да ги гони. Пазачът обаче бе изгубил единия си крак, посечен от датска брадва при Етандун, и се придвижваше бавно, та животните без труд го заобикаляха. Основите на църквата бяха иззидани от дялан камък, но горната част на стените и таваните бяха дървени. Точно под покрива имаше високи прозорци, закрити с рогови пластини, за да не влиза дъжд. Върху всяка педя от стените бяха опънати кожени пана с изображения на рая и ада. Раят бе населяван от саксонци, докато адът изглеждаше свърталище на датчани, макар сред неговите пламъци с удивление да различих и фигурите на неколцина свещеници.
— Има и лоши свещеници — поясни Беока.
— Но повечето са добри — отвърнах, за да му доставя удоволствие. — Като стана дума за тях, имаш ли вести от отец Пирлиг?
Отец Пирлиг бе брит и мой близък приятел. Сражавахме се рамо до рамо при Етандун, а после научих, че понеже говори датски, са го изпратили като мисионер при Гутрум в Източна Англия.
— Той върши Божието дело — отвърна с въодушевление Беока. — Покръства неуморно езичниците. Вярвам, че благодарение на хора като него те всички ще прегърнат Христовата вяра.
— Не и този езичник — посочи себе си Рагнар.
— Вярвай ми, синко, един ден и ти ще получиш просветление и ще се удивиш на Божията милост.
Рагнар не каза нищо, но си личеше, че също е впечатлен от великолепието на храма. Обкованата със сребро гробница на свети Суитън бе поставена пред главния олтар, който на свой ред бе покрит с червено сукно, голямо колкото платно на кораб. Върху олтара бяха наредени дузина восъчни свещи в сребърни свещници, обграждащи голям сребърен кръст с позлата. При вида му Рагнар измърмори, че само неговото плячкосване си струвало едномесечно плаване. От двете страни на кръста имаше мощехранителници, ковчежета и съдове от злато и сребро, всички инкрустирани със скъпоценни камъни, а някои и с малки прозорчета от кристал, пред които можеха да се видят реликвите. Сред тях имаше пръстенче от крака на Мария Магдалена и перо от гълъба, пуснат от Ноевия ковчег. Също роговата лъжица на свети Кенелм, прах от гробницата на свети Хеда и копито от магарето, на което Исус влязъл в Йерусалим. Кърпата, с която блудницата измила нозете му, бе положена в златен сандък. До него, все още в скромното гърненце за стриди, бледнеещо пред великолепието на златото, бяха двата зъба на свети Осуалд, пратени като дар от Гутред. Беока ни показа всички тези съкровища, но най-много се гордееше с един предмет, наподобяващ останка от зле сварен джолан. Той повдигна кристалния капак на кутията му, извади го отвътре и промълви благоговейно:
— А ето това е моя находка. Изключително вълнуващо. Показалката на свети Сед! — Сетне се прекръсти, взирайки се с единственото си читаво око в пожълтялата кост така, сякаш бе паднала от небето.
— Кое на свети Сед? — попитах аз.
— Показалката му.
— Какво ще рече показалка? — поинтересува се Рагнар. След годините, прекарани като заложник, английският му бе доста добър, но някои думи още му се губеха.
— Пособие за четене — поясни Беока. — С него човек следи редовете.
— А защо да не го прави с пръст?
— Защото пръстът е мръсен и може да зацапа мастилото. А показалката е чиста.
— И наистина ли е принадлежала на свети Сед? — престорих се на смаян.
— Наистина, наистина — едва не заподскача от радост Беока. — Аз лично я открих в една малка църква в Дорнуарасестър, чийто свещеник беше невеж глупак и нямаше представа какво притежава. Беше в рогова кутийка, с името на свети Сед надраскано отгоре. А онзи дори не умееше да чете. Представяте ли си, невеж свещеник! Затова му я конфискувах.
— Искаш да кажеш, че си я откраднал?
— Взех я на съхранение — засегна се той.
— А щом ти станеш светия — сръчках го в ребрата, — някой ще постави една от миризливите ти обувки в златно сандъче и ще й се кланя.
— Не си прави шега с тези неща, Утред — смъмри ме Беока, но от начина, по който се изчерви, познах, че съм улучил тайната му амбиция. Отчето копнееше един ден също да го канонизират, а и защо не? Той беше добър човек и го заслужаваше повече от мнозина, които съм познавал приживе и които днес се тачат като светци.
