— О, мили Боже, каква помийна яма имаш вместо душа, Утред. Ако някога изобщо ме споходи щастието да се оженя, за което се моля на небесата, ще отида при своята невеста чист и неопетнен.
— И аз се присъединявам към молитвите ти, отче — рекох искрено. Клетият Беока. Беше толкова грозен, че навярно така и щеше да си остане ерген. Не че липсваха кандидатки, склонни да го приемат, нищо че беше кривоглед и недъгав, защото се намираше в най-приближения кръг на краля, но той чакаше истинската любов да го порази като мълния. Зазяпваше се по хубавите жени, тънеше в безнадеждни мечти и мълвеше молитви. Надявах се поне в рая да намери своята разкошна половинка, но, доколкото знаех, християнският рай не предлагаше плътски наслади.
Същия следобед той дойде да ни вземе от „Двата жерава“. Забелязах как крадешком хвърли поглед към гредите на тавана и остана поразен от броя на резките по тях, но си премълча. На входа на кралските покои трябваше да предадем оръжията си. Беока заръча на Рагнар да изчака и ме поведе към кабинета на Алфред — малка стая в римската сграда, която представляваше сърцето на двореца в Уинтансестър. Бях идвал тук и преди, затова не останах учуден от оскъдната мебелировка, нито от купищата пергаменти. Каменните стени бяха варосани в бяло, а есенното слънце грееше през големия прозорец, така че вътре бе достатъчно светло, но въпреки това в ъгъла горяха двайсетина восъчни свещи. Всяка бе разграфена с черти през около един пръст разстояние. Не попитах каква е целта им, просто предположих, че Алфред пали по една за всеки от светците, на които се моли, а чертите символизират греховете, които трябва да изгорят. Той имаше остър усет за греховете, особено за моите.
Кралят носеше кафява наметка и приличаше на монах. Ръцете му, също като тези на Беока, бяха изпоцапани с мастило. Стомашните проблеми явно не му даваха мира, защото бледото му, изпито лице час по час се присвиваше от болка. При все това ме посрещна достатъчно радушно.
— А, лорд Утред! Надявам се, че си добре?
— Да, господарю — коленичих пред него.
— Е, мен пък здравето е решило да ме поизмъчи. Но в това има божествен замисъл и аз го приветствам. Хайде, изправи се. Ърл Рагнар с теб ли е?
— Чака отвън — отвърнах, заставайки на единственото свободно място в тясната стая. Мистериозните свещи заемаха значително пространство. Още повече заемаше Стеапа, изправил се до отсрещната стена редом с Беока. Бях изненадан да го заваря тук. Алфред обичаше да се обгражда с умни мъже, а Стеапа положително не спадаше към тях. Роден като роб, впоследствие се бе превърнал във воин, но го биваше единствено да лочи пиво и да убива врагове — две неща, които вършеше с безпощадна ефективност. Сега стоеше зад високото кралско писалище с неловко изражение, сякаш не знаеше защо е доведен тук.
Очаквах Алфред да ме разпитва за премеждията на робството, защото обичаше да слуша разкази за далечни места и непознати народи, но той изобщо не засегна темата. Вместо това поиска да узнае мнението ми за Гутред. Казах, че Гутред ми е симпатичен, което, изглежда, го изненада.
— Симпатичен ти е въпреки онова, което ти е сторил?
— Той нямаше особен избор. Аз сам му казах, че един крал трябва да е безпощаден при защита на своите владения.
— Дори и така да е — изгледа ме изпитателно Алфред.
— Ако ние, простосмъртните, очаквахме благодарности от кралете — изрекох искрено, — би значело да сме вечно разочаровани.
Той доби строго изражение, а сетне изведнъж избухна в смях — нещо, което рядко му се случваше.
— Да знаеш, че ми липсваше! Ти си единственият, който си позволява да се държи нахално с мен.
— Утред всъщност имаше предвид друго, господарю — намеси се тревожно Беока.
— Нищо друго не е имал предвид. — Алфред отмести пергаментите настрани, седна и ме попита: — Как ти се струват свещите ми?
— Чудесни са — отвърнах колебливо. — Но смятам, че ще са по-полезни през нощта.
— Опитвам се да направя часовник.
— Часовник?
— Да, с който да меря времето.
— Слънцето и звездите не вършат ли достатъчно добра работа за целта?
— Не всеки може да ги вижда през облаците — отвърна язвително той. — Опитвам се да разграфя свещите така, че всяка чертичка да отговаря на един час горене. Ако свещта се скъсява с двайсет и четири чертички от пладне до пладне, винаги ще знам кой час е, нали?
— Да, господарю.
— Времето трябва да се изразходва пестеливо, а за да го правим, трябва първо да знаем с колко време разполагаме.
— Да, господарю — повторих, прикривайки с мъка отегчението си.
Алфред въздъхна, сетне порови сред пергаментите и извади един, носещ огромен восъчен печат в отровнозелен цвят.
— Това е писмо от крал Гутред — рече. — В него той ми иска съвет и аз реших да му го дам. За целта ще му изпратя отговор до Йоферуик по отец Беока, който ще говори от мое име.
— Оказвате ми чест, господарю. Неоценима чест — изпърха радостно отчето.
— Ще изпратя също и ценни дарове, а тези дарове трябва да бъдат охранявани. Какво ще кажеш ти да ги ескортираш, Утред? Заедно със Стеапа?
