Най-после справедливостта бе възтържествувала.
Бен Джийтър изпрати Роби и Кийт до входа на затвора, подаде им ръка и се сбогува. Адвокатът му благодари за вниманието. Кийт не знаеше какво да каже — все пак бе станал свидетел на ужасяващата екзекуция заради разрешението на Джийтър. Въпреки всичко обаче пасторът се отнесе към директора с присъщата си снизходителност. Когато излязоха от затвора, двамата с Роби разбраха откъде идва целият шум. Вдясно от тях, зад кордон от полицаи, се виждаха студенти, които скандираха и размахваха самоделни знаменца и плакати. Стояха скупчени по средата на една улица, затворена за случая. Зад тях се бе образувало задръстване. Множество шофьори се бяха опитали да стигнат до затвора с колите си, но след като срещнаха съпротивата на полицията, решиха да се присъединят към демонстрантите. Участниците в операция „Отклонение“ искаха да задръстят района и планът им очевидно функционираше. Поддръжниците на Донте не бяха успели да предотвратят екзекуцията, но всички щяха да чуят гласа им.
Арън Рей, който чакаше на тротоара, помаха на Кийт и Роби.
— Намерихме обходен маршрут — заяви той. — Съвсем скоро напрежението ще ескалира.
Те изтичаха до минивана и потеглиха. Шофьорът натисна газта и тръгна по страничните улици, като си проправяше път сред паркиралите коли и разярените студенти. Марта Хандлър се опита да разучи лицето на Роби, но адвокатът гледаше встрани.
— Може ли да поговорим? — попита тя.
Роби поклати глава. Кийт направи същото. Двамата затвориха очи.
Затворът имаше договор с едно погребално бюро в Хънтсвил. Черната катафалка чакаше в двора на „Стената“, скрита от очите на всички. След като последните свидетели се разотидоха, колата се приближи до входа на сградата, през който бяха минали микробусите. Служителите на погребалното бюро извадиха сгъваема носилка на колела, разпънаха я и влязоха с нея в стаята за екзекуции. Там я допряха плътно до леглото, на което лежеше Донте. Някой бе свалил маркучите от ръцете му. Сега те се намираха в тъмната стаичка, където анонимният химик попълваше необходимите формуляри. След като преброиха до три, четирима надзиратели вдигнаха внимателно трупа и го сложиха на носилката. Отново завързаха тялото на Донте с ремъци, но този път не ги стегнаха толкова силно. После го покриха с одеяло, предоставено от погребалното бюро, и носилката бе откарана обратно в катафалката. Двайсет минути след обявяване на смъртта трупът напусна „Стената“ по обиколен маршрут, за да се избегнат демонстрантите и камерите.
В погребалното бюро той бе оставен в специална стая. Там чакаха мистър Хюбърт Лам и синът му Алвин, собственици на друго бюро — „Лам и синове“ в Слоун, щата Тексас. Двамата щяха да подготвят Донте на същото място, където преди пет години бяха извършили погребението на Райли Дръм. Райли бе починал на петдесет и пет години и тялото му бе изглеждало сбръчкано и съсухрено. Смъртта му не учуди никого. Тя можеше да бъде обяснена. За разлика от тази на сина му. Хюбърт и Алвин Лам бяха свикнали да гледат трупове и си мислеха, че нищо не е в състояние да ги изненада. Но двамата се шокираха при вида на Донте. Лицето му излъчваше спокойствие, а тялото му беше непокътнато. Младият мъж бе починал само на двайсет и седем години. Те го познаваха от дете. Бяха викали за него на футболното игрище, убедени, че му предстои дълга и успешна спортна кариера. Щом го арестуваха, семейство Лам обсъди случилото се с останалите жители на Слоун. Признанието му ги ужаси и те повярваха на Донте, когато се отрече от него. Жителите в тази част на града се отнасяха скептично към полицията и инспектор Кърбър. Момчето бе подведено. Полицаите го бяха принудили да си признае за убийството, използвайки добре изпитаните методи на насилие. Хюбърт и Алвин наблюдаваха отчаяно как белите заседатели осъждат Донте на смърт. След като го вкараха в затвора, двамата очакваха, че тялото или самото момиче ще се появи отнякъде всеки момент.
С помощта на двама други мъже те вдигнаха Донте от носилката и внимателно го положиха в красивия дъбов ковчег, поръчан от майка му миналия понеделник. Робърта бе платила скромен депозит — застраховката й покриваше разходите за погребението — и семейство Лам бързо се съгласи да й върне парите, ако ковчегът се окажеше излишен. Те силно се надяваха, че няма да им се наложи да го използват. Бяха се молили да не попадат в ситуацията, в която се намираха сега — трябваше да откарат тялото у дома и да го подготвят за болезненото погребение.
Четиримата мъже качиха ковчега в катафалката. В 19:02 ч. Донте напусна Хънтсвил и се отправи към къщи.
